Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Колкото искате. Тъй или иначе не можем да пресечем реката преди да се е стъмнило съвсем. Аз ще изчакам в лодката, докато вие решавате. — И той тръгна през храстите към брега на реката.
— Кой е този? — попита Силк Гарион.
— Казва се Айсус. Наемник е. Последния път, когато го видях, работеше за Сади — главния евнух в замъка на Салмисра. Но имам чувството, че би работил за всеки, стига да му се плаща добре. — Гарион се обърна към Белгарат — Какво мислиш, дядо?
Старият мъж подръпна ухото си и каза:
— Може да е някаква измама, но някой тук знае достатъчно добре какво правим, за да разбере, че се интересуваме от Зандрамас. Мисля, че трябва да разберем кой е този добре информиран гражданин.
— Нищо няма да измъкнете от Айсус — каза им Силк. — Вече опитах.
Белгарат се замисли за момент и каза:
— Иди и виж колко голяма е лодката.
Силк отиде до храсталака, погледна и докладва:
— Не можем да отидем всички. Може би четирима.
Белгарат си почеса брадата и каза:
— Ти, аз, Поул и Гарион. — После се обърна към Дурник. — Вие ще чакате. Може да се забавим. Не палете огън, който може да се види от града.
— Ще се погрижа за всичко, Белгарат.
Лодката на Айсус беше боядисана в черно и беше вързана за един дънер. Едноокият мъж погледна критично Гарион и попита:
— Трябва ли да носиш такъв голям меч?
— Да. — отговори Гарион.
— Отива ти — сви рамене Айсус.
Здрач покри реката и от околните храсти се надигнаха облаци комари. Силк несъзнателно се пляскаше по врата.
— Не клати лодката — предупреди го Айсус. — Пиявиците са доста гладни по това време на годината и не е най-подходящото време за плуване.
Седяха притиснати в лодката и търпяха хапането на комарите, докато чакаха светлината да изчезне. След около половин час Айсус се огледа и каза:
— Достатъчно тъмно е.
После развърза лодката и я отблъсна от брега с едното весло, намести се удобно и загреба към светлините на Стис Тор. След двайсетина минути насочи лодката към един кей, който търговците от север можеха да използват за бизнеса си. Една изцапана с катран въжена стълба висеше под кея и Айсус бавно подкара лодката към нея.
— Оттук ще се качим — каза той, като задържа лодката под стълбата. — Опитайте се да не вдигате много шум.
— Къде точно ни водиш? — попита го Поулгара.
— Не много далеч — отговори той и бързо се изкачи по стълбата.
— Дръжте очите си отворени на четири — измърмори Белгарат. — Нямам доверие на този приятел.
Улиците на Стис Тор бяха тъмни, тъй като всички приземни прозорци на къщите бяха здраво залостени. Айсус се движеше като котка из сенките, но Гарион не беше сигурен дали тази потайност е необходима, или просто му е навик. Когато навлязоха в една тясна уличка, чуха плашещи звуци накъде в тъмното и ръката му стисна меча.
— Какво е това? — попита той.
— Плъхове — отговори Айсус. — Излизат през нощта и се хранят с боклуците, а после змиите от джунглата изяждат плъховете. — Той вдигна ръка. — Изчакайте за момент.
После тръгна напред и внимателно огледа широката улица пред тях.
— Чисто е — каза той. — Да вървим. Къщата, която ни трябва, е точно отсреща.
— Това е къщата на Дроблек, нали? — каза Поулгара на лукавия нийсанец. — Драснианският пристанищен началник.
— Били сте тук преди, както разбирам. Очакват ни.
Отвори им самият Дроблек. Драснианският пристанищен началник носеше широка кафява роба и беше станал още по-дебел. Той нервно огледа улицата и прошепна:
— Влизайте всички.
След като затвори вратата и я заключи здраво, той видимо се успокои.
— Милейди — изхриптя той към Поулгара и се поклони. — За мен е чест да ви посрещна в къщата си.
— Благодаря, Дроблек. Ти ли си го изпратил за нас?
— Не, милейди. Аз помогнах, за да се осъществи срещата.
— Изглеждаш малко нервен, Дроблек — каза Силк.
— Укривам в къщата си един човек, принц Келдар. Ще си имам доста неприятности, ако разберат за това. Толнедранският посланик непрекъснато изпраща хора да следят къщата ми и ме притеснява.
— Къде е човекът, с когото трябва да се срещнем? — попита Белгарат.
Дроблек с благоговение отговори:
— От древни времена в задната част на къщата има скрито помещение. Той чака там.
— Тогава да отидем да го видим.
— Веднага, вечни Белгарат.
Клатушкайки се и пухтейки, драснианският началник ги поведе през слабо осветения хол, после натисна един камък в стената. Скърцайки, една част от стената се отмести.
— Колко екзотично — измърмори Силк.
— Кой е? — чу се писклив глас от другата страна на вратата.
— Аз съм, Дроблек — отговори дебелият мъж. — Хората, които искаше да видиш, пристигнаха. — После каза на групата: — Ще отида да пазя.