За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че ти също, скъпи мой приятелю. В действителност старият сър Парис изпитваше нужда от жена няколко пъти — добре де, не се смей, повече от няколко пъти, особено през нощта преди битка. Но винаги, когато по-сериозно се замислях за възможността да бъда с жена, вместо да предприема нещо, започвах да се моля или да почиствам оръжието си. Това правят обикновено старците, а аз съвсем скоро навърших двайсет и три.
— Може би не си чак толкова стар — каза Алейн. — Може би просто си пораснал.
— Пораснах преди две години в деня, в който бях посветен в рицарство. — Гласът на Парис бе такъв, че твърдението му не можеше да бъде подложено на съмнение.
— Желаеш ли я? — Алейн зададе въпроса, който Парис си бе задавал толкова дълго време, и накрая се почувства още по-объркан.
— Съвсем честно — не знам — отговори Парис. — Тялото й — да. Бих желал да я притежавам тук в този миг. Но за останалото не знам. Тя не е жена, която можеш да притежаваш за една нощ и после просто да я зарежеш като онези, които следват армията и които отиват при следващия мъж веднага щом предишният е свършил. Тя ще има само един мъж в живота си. Това поне със сигурност разбрах. Тя е мила, нежна и интелигентна. И силна. Презирам слаби жени, но тя би се справила с управлението на един замък дори ако мъжът й отсъства. Достойна е за възхищение.
— Къде остава тогава Джордж?
— Не съм безразличен към възможността да се съюзя с Джордж от Ентайх — каза Парис. — Аз го харесвам и уважавам толкова много, колкото се възхищавам и от Роджър. Натрупах значително богатство през последните месеци, притежавам малко земи в Апулия, а заедно с това и титлата лорд. Всичко обаче е нищо в сравнение с владенията на Джордж. Ако аз помоля за ръката й, той ще откаже, а ако не го направи, тя самата ще откаже.
— Тя. Нито веднъж не произнесе името й — отбеляза Алейн.
— Юланда. Юланда. — Парис остави името й да бъде отнесено от вятъра. — Желая я, но мисля, че не я обичам, поне не по начина, по който ти обичаш Джоан. Когато се върнеш в Англия, ще дойда с теб — продължи Парис. — Не си и помисляй, че ще постъпя по друг начин. Да изтриеш петното от името си, означава да изтриеш петното и от моето. За мен е важно да открием убиеца на Крайспън, но не мисля, че Юланда би издържала на подобно пътуване. Ще трябва да я оставя тук.
— Все още е много рано да се завърнем — каза Алейн. — Ако имах крила и беше възможно, още днес щях да отлетя за Англия и щях да се върна при Джоан, но аз разбрах мъдрите съвети на Еймбрас. Той бе прав, че единственият начин да се върна в Англия, е с титла и богатство или дори с посланик до нашия крал от Роджър или който и да е друг крал. Това ще е най-сигурният начин да докажа невинността си. Но всичко това ще отнеме години, а междувременно ти ще трябва да решиш за Юланда. Джордж е разумен и предвидлив и не би я оставил още дълго неомъжена.
— Знам това. Тя е на седемнайсет години и е в най-добрата възраст за една девойка да се омъжи. Сигурен съм, че Джордж вече е имал предложения за нея.
— Ако и ти възнамеряваш да поискаш ръката й — посъветва го Алейн, — ще трябва да го направиш възможно най-скоро.
— Но искам ли аз да се оженя за нея или не? По дяволите! Не знам! — Парис удари юмрука си в каменния парапет. — Никога преди не съм бил толкова несигурен в нещо. Тя би намразила съпруг, който се суети около нея и я третира като дете.
— Тогава ти няма да се отнасяш към нея по начин, по който тя не харесва, нали? — попита Алейн. — Познаваш ли друг мъж, който би бил по-добър съпруг за нея от теб самия? Още по-важно е — можеш ли да си я представиш в обятията на друг мъж? Тогава няма твоето сърце да тупти и кръвта ти да кипи. Можеш ли да видиш образа й, когато е прегърнала детето на някой друг, а не твоето?
— Млъкни, за бога! — Парис обви ръце около парапета и вдигна лице към тъмнината, като че ли там щеше да намери отговор.
Двамата мъже стояха един до друг. Алейн обгърна приятеля си през рамо. Парис остана тъжен, но благодарен за трайното приятелство, което бяха създали още през годините, прекарани в онзи странен замък. И той прегърна приятеля си.
Зад двамата мъже, в дългата тясна стая, която водеше към терасата, седеше Юланда. Тя бе чула част от разговора им. То й бе достатъчно, тъй като бе чула това, което знаеше от близо година. Парис я харесваше, но той не я обичаше така, както тя го обичаше. Колко млада и глупава бе да му подари сърцето си още в мига, в който го срещна. Когато той отказа да я целуне и замина от Палермо, без да й обясни какво изпитва към нея, тя се чувстваше като глупачка и бе наранена. Бе лекувала раните си толкова дълго време и си бе обещала да бъде жестока с него, когато той се върне. Но когато видя белега на брадичката му, тя осъзна, че никога не е преставала да мисли за него.