Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Малко по-късно, заедно с Бърт, Греъм се срещна с девойките в утринната стая, но въпреки часа, прекаран в свирене на шлагери, танци и бъбрене, той нито за миг не се отърва от чувството на самотност, на пустота, от желанието да види домакинята да влиза при тях през отворената врата в някакъв нов и неочакван образ и настроение.
А още по-късно, яхнал Алтадена и придружен от Бърт на една породиста кобила на име Моли, в продължение на два часа Греъм разглежда млечната ферма на имението и се върна тъкмо навреме, за да изиграе е Ернестина уговорената партия тенис.
Той отиде на обед с нетърпение, което не се дължеше само на изострения му апетит; и почувствува истинско разочарование, когато домакинята не се появи.
— „Бяла нощ“ — обясни Дик Форест на гостенина си и прибави нови подробности към онова, което му бе разказал Бърт за вродената неспособност на Паола да спи нормално. — Представете си, бяхме женени вече няколко години, а аз не я бях видял да спи. Знаех, че спи, но не я бях виждал. Бивал съм свидетел как прекарва три дни и три нощи, без да мигне, и все пак през всичкото време е приветлива и весела, а най-накрая заспива просто от изтощение. Това беше, когато шхуната „Ол ауей“ заседна при Каролинските острови и цялото население ни помагаше да се измъкнем. Работата не беше в опасността, защото опасност изобщо нямаше. Всичко беше шумът и възбудата. Тя цяла се бе отдала на онова, което преживяваше. И когато всичко беше почти свършено, за първи път в живота си наистина я видях да спи.
Сутринта бе пристигнал нов гост, някой си Доналд Уеър, с когото Греъм се срещна на обеда. Види се, той беше добре запознат е всички и често бе посещавал Голямата къща. Греъм подразбра също, че макар и млад, той е известен като цигулар по цялото Тихоокеанско крайбрежие.
— Безумно е влюбен в Паола — каза Ернестина на Греъм, докато двамата излизаха от столовата.
Греъм вдигна вежди.
— Но за нея това няма значение — засмя се Ернестина. — Това става с всеки мъж, който идва тук. Свикнала е. Тя просто си има един очарователен способ да не обръща внимание на симптомите им, да се радва на присъствието им и да извлича от тях най-хубавото, което имат. Това много забавлява Дик. Няма да мине и една седмица и е вас ще стане същото. А ако не стане, всички страшно много ще се изненадаме. Освен това вероятно Дик много ще се обиди. Свикнал е да очаква това като нещо напълно обичайно. А когато един предан, горд съпруг придобие такъв навик, сигурно много ще го заболи, ако види, че не оценяват жена му.
— Е, ако така е прието, ще трябва да се подчиня — въздъхна Греъм. — И все пак мразя да върша онова, което правят другите само защото всички го правят. Обаче ако е такъв обичаят — няма какво! Но човек тъй много се затруднява, когато наоколо има толкова други мили девойки.
В продълговатите му сиви очи блесна насмешлива светлинка, която засегна Ернестина така дълбоко, че тя се загледа продължително в тях, осъзна какво прави, сведе поглед надолу и се изчерви.
— Малкият Лео — младичкият поет, когото видяхте снощи — продължи да бъбри тя, мъчейки се да излезе от неловкото положение, — също е лудо влюбен в Паола. Чувала съм Аарън Хенкок да го закача за някакъв цикъл сонети и не е трудно да се отгадае откъде идва вдъхновението. Терънс, ирландецът, знаете — той е лекичко влюбен. Видите ли, те просто не могат да се удържат; и можете ли да ги обвинявате?
— Разбира се, тя напълно заслужава това преклонение — промърмори Греъм, макар и да се чувствуваше смътно засегнат, че този празноглав ирландец, маниак на тема „азбука“, този анархист-епикуреец, който се гордее, че е безделник и че живее на чужд гръб, може да бъде дори леко влюбен в Малката стопанка. — Тя напълно заслужава възхищението на всички мъже — продължи спокойно той. — От беглите си впечатления от нея съдя, че е твърде забележителна и много очарователна.
— Тя е моя несъща сестра — съобщи Ернестина, — макар че не бихте могли да си представите, че във вените ни тече една и съща кръв. Толкова е различна. Различава се от всички Дестеновци, от всяка девойка, която познавам — впрочем не може да се каже, че е точно девойка. Тридесет и осем годишна е, знаете…