Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон извика, разтърсен от силата на собствената си кулминация; пенисът му вибрираше дълбоко в нейната кадифена мекота, чиито мускули се свиваха около него, сякаш живееха свой собствен живот.
Фийби се отпусна върху него, положи глава на рамото му, а обсипаната й с капчици пот кожа се прилепи до неговата. Той обгърна нежната извивка на кръста й, сякаш да я успокои, и за миг очите й се затвориха. Но само за миг. После тя почувства ръцете му под седалището си — той я повдигна и се измъкна леко от тялото й.
Фийби вдигна глава от рамото му и погледна в тъмните му очи. Една усмивка все още се таеше в тях, но зад нея витаеше въпрос.
— Мисля… да, наистина мисля, че трябва да ми обясниш — каза той. — Какво е всичко това, Фийби?
Тя слезе от скута му. Изправи се и го погледна, потта изстиваше по кожата й, а изражението й издаваше несигурност.
— Помислих… Порция мислеше…
— Порция! — възкликна Катон. — Трябваше да се сетя. Тя се меси във всичко.
— Но нали трябваше да питам някого! — каза Фийби с леко негодувание. — Знаех, че не е редно така, както всяка нощ правехме това… — И тя вдигна ръце. — Не знам какво правехме, но със сигурност не беше любене. А аз исках да се любя с тебе. Не знаех как да ти го кажа, затова трябваше да ти го покажа.
Катон я загледа мълчаливо, свил вежди. Почувства как светът му се преобръща с главата надолу. Студеното момиче, което смяташе, че е взел за жена, не беше такова, Фийби беше толкова страстна, колкото всички леки жени, на които се бе наслаждавал, също толкова освободена и — невероятно — също толкова осведомена. Но той знаеше, че тя беше девствена в брачната им нощ. Не знаеше какво да прави сега. Дори не знаеше дали му бе харесало. Което си беше чиста проба неблагодарност, призна си той, но беше невероятно потресен да открие, че една благовъзпитана млада благородничка може да притежава такава земна чувственост.
Видя я да потреперва и веднага каза:
— Студено ти е. Влизай сега в леглото. — Дръпна завесите на балдахина и се взря в дългата възглавница под завивките. — Фийби, какво, за бога…
— Ами, уплаших се, че може да надникнеш в леглото, преди да се съблечеш, и като не ме намериш там… — Тя вдигна рамене.
Не можейки да намери думи, Катон поклати укорително глава. Дръпна възглавницата и изрече:
— Пъхай се.
Фийби се качи на леглото и се сгуши във възглавниците. Дебелият пухен дюшек прие в прегръдката си заситеното й тяло, а допирът на колосаните чаршафи до все още сгорещената й кожа бе прекрасно хладен и свеж.
Загледа как Катон се обръща и сваля недоразкопчаните си панталони. След миг смущение погледът й започна да изпива всеки инч от великолепния му гръб. Стройните контури на гръбните мускули, слизащи от широките рамене, леката извивка на плешките под кожата. Седалището му беше разкошно. Толкова различно от женското, помисли Фийби в пристъп на възторг. Беше гладко и стегнато, а не закръглено, и изненадващо бяло под тъмната линия на кръста му. Явно често се е излагал на слънце без риза. Бедрата му бяха дълги и здрави, дори ямките на коленете му и мускулестите му прасци я караха да изпада във възторг.
После той се обърна, за да влезе в леглото, и тя се втренчи в широките му гърди, в зърната, стърчащи сред тъмните косми около тях, в тънката талия и стройния ханш. Очите й проследиха линията черни косми, която започваше от пъпа му. Задоволеният му член сега изглеждаше малък и почти беззащитен, като мишле, заспало в гнездото от къдрави черни косми. Лек трепет мина през нея, когато си припомни как той се забиваше дълбоко в нея.
— Защо не искаше да се любиш с мене както трябва?
Катон замря, сложил ръка на таблата на леглото.
— Не очаквах това да ти хареса — каза той след малко.
— Но… но защо?
Той прокара ръка по тила си.
— Ако съдя по личния си опит, съпругите не са много… — Замълча за миг, търсейки думи. — Много страстни — каза накрая. — В действителност очаквах, че ти няма да си по-различна.
— Необичайно ли е за съпругата да изпитва страст?
Катон се замисли над въпроса.
— Ти си изключение от всякакви правила, Фийби.
Тя не беше сигурна как да приеме изявлението.
— Ами любовта? — запита плахо.
Катон се обърна и духна свещите над камината.
— Любовта няма нищо общо с подобни съюзи.
Дюшекът потъна под тежестта му, когато той легна до нея. След малко протегна ръка и привлече Фийби към себе си, вплитайки пръсти в косата й, докато полагаше главата й на рамото си.
Катон Гранвил ще се научи да ме обича, помисли Фийби, потъвайки в съня.