Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Това беше подготвеният план на кохортата през ония дни. Надяваха се по този начин да объркат опозицията, а те самите да стъпят здраво на крака.
Хрушчов:
— Не ръкопляскам, още не съм се ориентирал. Може и да трябва.
И така си продължава — не доклад, а диалог с Никита. Кочетов се оплаква, че ходил в Норвегия — там всички говорят за Пастернак, Никита гласно:
— Ако „Живаго“ беше отпечатана, никаква награда нямаше да получи.
Кочетов охули „Вологодската сватба“ на Яшин, противопостави на такова впиянчено село просветеното, жадуващо за списания (за неговия „Октябрь“) и завърши неудовлетворено:
— В края на краищата няма да изхвърлим със Сталин и съветската власт. Бях подготвил друга реч, да прощавате, прочетох тази.
Трябва да се разбира: речта е била против „Иван Денисович“. И много им се ще да го прегазят с валяци! сега е моментът за атака! Но — не бива. Такова нещо е „култът към личността“!
След още един оратор говори известният портретист и украшател на Сталин Налбандян. Положението му е деликатно: как да се изкара сега чист? „Народът ни негодува против абстракционистите, но негодуванието не се отразява от печата. Докога ще има демокрация?“
Хрушчов охотно му отвръща:
— Щом има такива залитания в Съюза на художниците, трябва да свикате не конгрес, а съвещание — да съберете само онези сили, които са ни нужни. А за онези, които си играят на опозиция — ще им издадем паспорти за чужбина. — (Още тогава е зреела тази идея в главите им, зреела е.) Демокрацията е средство, а не цел. Когато трябваше да разтурим Учредителното събрание, защото беше против Октомврийската революция, ние го разтурихме. Свердлов трябва да излезе на трибуната, а го заболява стомах. Особено пък на нашия етап сега — как така ще изложим на опасност нашите завоевания?
Налбандян:
— Но нима са виновни художниците и писателите, които честно възпяваха култа към личността? Трябва ли сега да ги жигосваме?
Хрушчов:
— Че то 99% от непуснатите по Сталиново време книги правилно са били спрени. Той Сталин не беше враг на революцията. Сега разчитат: каквото са ми издали навремето — сега ще го допълня и ще зазвучи още по-силно. Не, тоя номер няма да мине! Да не би писателят, който си седи в кабинета, да е съдник? Съдник ще бъде партията! Никой от нас никога не говори от свое име, съветваме се. А защо смятате, че е принуда, когато искат от вас да посъкратите туй-онуй? Гони ви мания за величие. Това вече ще е не демокрация, а лудница. Сега няма да затягаме гайките, но ще има по-голямо внимание към вас.
През почивките започнах да забелязвам, че хората, които през декември жадуваха да се запознаят с мен, сега не само че не ме търсеха, но и ме отбягваха. Вярно, Симонов този път сам дойде при мен, запознахме се.
А има и едно патетично джудже, Турсун-Заде:
— В националните литератури сега има такава тенденция: Солженицин проправи пътя — значи измъквай от боклукчийската кофа. Не! Като ще критикуваш — трябва същевременно и да утвърждаваш. Защото за положителните герои не достигат думи. Еренбург за Маяковски не е намерил ярки бои…
Еренбург? Никита не може да чуе името му и да не се обади:
— В Париж бил писал и дишал, а го теглело към Русия. Откъде накъде ще го тегли към Русия?
Турсун-Заде:
— Сърцата ни принадлежат на партията.
Хрушчов:
— Ами на мен, да речем, никога не са ми били налагани партийни наказания, защото притежавам вътрешна дисциплина. Ако и с писателя е същото — никакъв цензор няма да е необходим. Защото някои си мислят: как да го напиша, че да мине? Това е антипартийност.
Дотук бяха все реплики. А сега, оказва се, започва непрекъснатата му реч. Не си спомням застана ли на трибуната, или продължи да си говори от средата на президиумната маса (като че ли). Началото на неговата реч беше интересно с това, че му поднесоха няколко листа и той ги зачете. Дълго чете. Нещо като резолюция, но не предназначена за гласуване от нас, или заключение на ЦК, което се довежда до нашето сведение.
Идейно-творчески провали не са станали, но са допуснати редица грешки. И до ден днешен с удоволствие пеем песните на Демян Бедни. Някои представители на изкуствата си правят изводи по миризмата на нужниците. (Изреждат се областите на изкуствата и в коя какво хубаво е направено, а в коя — какво лошо.) В киното — нещата далеч не са благополучни. На нас, в ЦК, предварително ни прожектираха „Портата на Илич“. Там още има неприемливи места, трябва да се оправя. Но тъй като Некрасов вече се е изказал за това в чужбина — ще си кажем думата и ние. При такова символично заглавие тримата млади герои не знаят защо живеят. Съмнителни гуляи. Бащата не може да отговори на въпросите на сина си — как така? Защо трябва да се скарваме с бащите си?