Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Лавиния се замисли над думите му.
— Очевидно в този дневник има нещо, което никой не бива да знае. Дори ние. Нещо, което е много по-опасно от подробностите около една афера, станала преди двадесет години.
— Предупредих ви, Лавиния. Всички клиенти лъжат.
Тя се сгуши отново под одеялото и известно време мисли над този факт.
— Според мен мисис Доув не е единствената, която тази вечер не беше съвсем честна — каза тя след малко.
— Какво имате предвид?
Лавиния му хвърли зъл поглед.
— Защо не ме уведомихте веднага след като получихте известието в клуба си? Трябваше да ви придружа в търсенето на дневника. Нямате право да разследвате сам.
— Нямах никакво време. Не бива да се чувствате пренебрегната, Лавиния. Толкова бързах, че не се обадих дори на Антъни.
— Защо на Антъни?
— Обикновено той ми помага в подобни търсения. Но тази вечер е на театър и си казах, че съобщението ми няма да го намери.
— И тръгнахте сам.
— Според мен ситуацията изискваше незабавно действие.
— Глупости.
— Знаех си, че ще реагирате така — усмихна се Тобиас.
— Отишли сте сам, защото не сте свикнали да работите с партньор.
— По дяволите, Лавиния, отидох само защото не биваше да губя време. Постъпих така, както смятах за правилно, това е всичко.
Лавиния не си направи труда да му отговори. Отново се възцари мълчание.
След известно време Лавиния забеляза, че Тобиас продължава да разтрива крака си.
— Предполагам, че сте го навехнали, докато сте тичали след лакея на мисис Доув.
— Вероятно.
— Има ли нещо, което мога да направя?
— Със сигурност нямам намерение да ви позволя да ме доведете до хипнотичен транс, мисис Лейк.
— Е, добре, сър, щом толкова държите да проявите неучтивост.
— Да, държа. Знаете, че имам богат опит в подобно поведение.
Лавиния млъкна примирено й затвори очи. Пътуването очевидно щеше да трае дълго. Каретата напредваше бавно. Не само защото дъждът се бе усилил, а и защото по това време улиците бяха препълнени. Блестящите балове и соарета на изисканото общество приключваха и гостите се прибираха по домовете си. Млади светски лъвове, порядъчно пияни, излизаха от игралните салони, бордеите и клубовете и се оглеждаха нетърпеливо за наемни карети, които да ги закарат вкъщи.
Немалко джентълмени се отправяха към Ковънт Гардън. Там намираха проститутки, които за няколко монети се качваха в каретата и ги даряваха с бегли удоволствия. На другата сутрин каретите миришеха ужасно.
При тази мисъл Лавиния смръщи носле. Наистина имаха късмет, че клиентката им бе наредила да ги откарат у дома със собствения й елегантен екипаж.
Тобиас се раздвижи леко на седалката до нея и облегна глава на възглавниците. Здравият му крак се притисна до бедрото й. Лавиния не се съмняваше, че краткото докосване е било случайно, но то я наелектризира. В паметта й веднага нахлуха спомени за страстната прегръдка в кабинета й.
Каква лудост…
Неволно се запита дали и Тобиас има навика да се отбива до Ковънт Гардън на път за вкъщи. Странно защо, но не й се вярваше. Той е много по-претенциозен, реши тя. Не се задоволява с какви да е жени.
Тази мисъл я доведе до следващия, много по-тревожен въпрос: Какви жени предпочита Тобиас Марч?
Въпреки целувките в кабинета й тя беше сигурна, че не е от жените, които са предпочитаният му тип. Бяха ги събрали обстоятелствата. Нищо повече. Той не беше привлечен от зашеметяващата й външност, нито от блестящия й ум. Не я беше забелязал в препълнена бална зала и поразяващата й красота не го беше улучила като светкавица.
За да бъде съвсем точна, изглеждаше повече от невероятно мъж като него изобщо да я забележи в препълнена бална зала.
— Вие се отказахте от клиентката заради мен, прав ли съм? — попита в този миг Тобиас. Забележката му наруши дългото мълчание и я изтръгна от мечтанията. Мина известно време, докато се овладее.
— Въпросът е принципен. — Отговорът й не прозвуча много убедително и той го усети.
— Не ви вярвам. Отказахте на клиентката заради мен.
— Не е нужно постоянно да се повтаряте. Това е крайно неприятен навик.
— Сигурен съм, че имам предостатъчно навици, които ви нервират. Но сега не става въпрос за това.
— А за какво?
Той сложи ръка на тила й и се наведе към нея, докато устните му се приближиха на сантиметър от нейните.
— Отново и отново се питам как ще се чувствате на сутринта, когато проумеете, че заради мен сте отхвърлили щедрото възнаграждение, което щеше да ви плати мисис Доув.
На сутринта няма да мисля за загубените пари, каза си сърдито Лавиния. Мислите ми ще бъдат заети с края на несигурното партньорство с теб. Дневникът ги бе събрал отново, а той вече не съществуваше.