Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Тя остана в леглото си, само се обърна на една страна и го изгледа с присвити очи. Огънят в камината беше угаснал, само бледата луна зад завесите осветяваше стаята. Рейнолд беше само синкава сянка. Без да каже дума, той свали жакета си, откопча маншетите и с гъвкави движения свали ризата и панталона си. Подреди дрехите си на един стол и пристъпи към леглото.
Дали някога щеше да свикне да го гледа гол? Е, сега поне не трябваше да обръща глава. Беше й достатъчно да задържи погледа си върху мощния му гръден кош, за да се възхити от великолепието на тялото му.
Той беше толкова различен. Силен и мъжествен. Красив в естетическия, независим от пола смисъл. Странно заплашителен. Тя усещаше това, макар че не го разбираше.
Рейнолд спря пред леглото и я погледна изпитателно. Дали знаеше, че тя не спи? По какво го разбираше?
Анжелика затвори очи и остана напълно неподвижна. Не можеше да повярва, че само до преди няколко дни мисълта да лежи до него й се струваше абсурдна.
Матракът поддаде под тежестта му, а когато се зави, тя усети хладен повей. Той се обърна към нея, подпря се на лакът и тя се разтрепери. Не знаеше обаче от страх или от възбуда.
— Анжелика?
Гласът му беше само нежен шепот в косата й, дъхът му я обви в облак бренди. Силен, но не насилник, каза си тя и се опита да разбере защо е пил.
— Ти си моят ангел.
Имаше нещо много мило в този комплимент, но тя не можеше да му отвърне със същото.
— Не исках да те оставям толкова дълго сама. Беше само… — Гласът му заглъхна.
Анжелика се вслуша напрегнато в ехото и изведнъж усети как топлата му ръка се спусна върху раменете й.
Дъхът й се ускори. Какво да прави сега? Да го удари? Да изпищи? Докато размишляваше трескаво, тя лежеше неподвижно като стреснато зайче. Обезпокоена и възбудена, чакаше какво ще се случи по-нататък.
Рейнолд се наведе над нея и притисна горещите си устни до челото й, после с леки, пърхащи целувки се насочи към ухото й. Едновременно с това милваше рамото й с гъвкавите си пръсти. После ръката му се плъзна надолу към хълбоците й в дълга, успокояваща линия и спря да си почине върху закръгления хълбок. Горещото връхче на езика му се мушна в ухото й.
Анжелика нададе недоволен вик, претърколи се настрана и се обърна сърдито към него:
— Престани!
— Знаех си, че не спиш — установи той с тих, доволен глас. — Всеки би се събудил от това!
Тихият му смях издаде, че е преценил правилно възбудата й.
— Интересното е, че ти трябваше доста време, преди да стигнеш до извода, че е време да се възмутиш. Питам се какво ли още би ми позволила, ако бях малко по-търпелив и коварен.
— Ако има нещо, на което си майстор, това е коварството — установи ледено тя.
— Смятам, че това е по-скоро дързост. Значи, нямаш нищо против целувките и докосванията ми, а само срещу някои по-интимни неща. Въпросът е само защо?
Това стремително нападение я накара да загуби ума и дума. Тя прокара език по пресъхналите си устни и се вгледа невярващо в тъмната фигура над себе си.
— Искаш ли аз да ти кажа защо? — продължи неумолимо той. — Тъй като си жена и при това на възраст за женене, ти имаш естествен интерес към всичко, което става между мъжа и жената. Успяваш да криеш този интерес, но понякога той е по-силен от теб. Може би не съм мъжът от мечтите ти, но съм тук, при теб, и не съм ти отвратителен. Макар да не го искаш и да не го признаваш, ти реагираш на близостта ми. А понякога, макар и само за частица от секундата, се питаш какво ли би било, ако осъществя съпружеските си права.
— Не.
— Напротив. Гледаш устата и ръцете ми и си ги представяш върху кожата си, представяш си чувствата, които събуждат в тялото ти, копнееш да ги усетиш отново. Питаш се какви ли тайни ще ти разкрия и какво ли ще бъде, ако се откажеш от сдържаността си и ми позволиш да те въведа в изкуството на любовта.
— Любов ли? — попита тя с напрегнат и в същото време несигурен глас. — Ти не говориш за любов. Ако сме честни един към друг, трябва да признаеш, че желанията ти не се различават особено от тези на типовете, които ни нападнаха тази вечер. Само че желанието за малко забавление при теб е още по-страшно, защото е съзнателно, то идва от главата, а не от тялото или от сърцето. Добре, ще ти кажа. Наистина съм се питала как ще се чувствам като твоя истинска жена, но ако си въобразяваш, че можеш да се възползваш от мислите ми за своя собствена изгода, значи си се излъгал. Ако един ден се влюбя, ще обичам този мъж не само с тялото, но и със сърцето и разума си.