Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Сигурно говорите за жена ми? — Думите дойдоха ясни и отчетливи и носеха смъртоносна заплаха. — На ваше място не бих я споменавал.
— Господи, разбира се, че не! Не може да бъде тя. Съжалявам. — Мъжът направи крачка назад и натъпка кесията със златото в джоба си, сякаш се страхуваше, че Рейнолд може да му я вземе, а после да го прати на оня свят.
— Е, добре. — Рейнолд вече не се доверяваше на гласа си, затова се задоволи да кимне кратко с глава в знак на сбогуване. Напълно неподвижен в мрака, той проследи с мрачен поглед агента, който се измъкваше крадешком.
Значи Едмънд Крю беше оцелял.
Той беше оцелял и може би вече знаеше, че дъщеря му е отведена в Ню Орлиънс от мъж, който при определени обстоятелства можеше да се смята за враг. Крю нямаше да посмее да се изправи открито срещу него, но непременно щеше да се опита да си възвърне дъщерята. Вероятно нападенията бяха негова работа, но след като мъжете, наети да го убият, се оказаха негодни, той очевидно беше решил да вземе работата в свои ръце.
Крю беше жив. Крю търсеше отчаяно дъщеря си и следователно отново се намесваше в играта.
Всъщност, той би трябвало да се радва. Сега отново имаше възможност да си отмъсти за смъртта на Жерар Дюло, все още можеше да използва Анжелика за унищожаването на мъжа, отговорен за смъртта на несъщия му баща.
Междувременно обаче беше настъпила промяна.
Милата, красива, добра Анжелика. Тя никога нямаше да му прости, ако си позволеше да я използва, никога нямаше да му прости, ако причинеше болка на баща й. Какво да направи, за да не я загуби?
Отначало тези доводи не играеха никаква роля в пресмятанията на Рейнолд. Ако изобщо се беше замислял за чувствата на Анжелика, той беше приемал, че лесно ще сломи съпротивата й, по възможност чрез измама, а при нужда и с насилие.
Не, не беше толкова лесно. Тя имаше високи изисквания и никога не би се задоволила с нещо дребно. Никога нямаше да дари любовта и доверието си на мъж, който съзнателно не беше обърнал внимание на тези изисквания.
Но кой можеше да му каже дали тя изобщо ще го обикне? С какво право той очакваше, че тя ще се привърже към него? Ако не получеше тази награда, какво можеше да загуби?
Оставаше му още един шанс.
Ако действаше бързо и предпазливо, можеше да я привърже към себе си с крехките връзки на страстта. Веднъж събудила се, страстта създаваше силна връзка между мъжа и жената. Ако успееше да я убеди, че никой друг мъж не е в състояние да й достави същото удоволствие, да й даде такава силна любов, може би тя щеше да остане при него. А ако от страстта и желанието им се явеше дете, щеше да има заложник, който да я остави при него за вечни времена.
Да. Това беше единственият шанс. Тя беше мила и почтена, но в същото време беше жена, способна на голяма страст. Страстта се криеше дълбоко в нея и само от време на време избликваше на повърхността, както кратка светкавица пронизва бурното небе. Той трябваше да освободи тази дремеща страст. Откога копнееше да бъде първият, който ще се справи с тази трудна задача.
Желанието му не произлизаше от самовлюбеност и деспотизъм, о, не. Тя трябваше да проумее, че се нуждае от него, че има нужда от помощта му, за да се освободи от закостенелите правила и строги принципи, на които се подчиняваше досегашният й живот. Тя беше очарователна, но можеше да бъде още по-топла и свободна, по-чувствена и изкусителна. Той искаше да види всички тези неща и не можеше да понесе мисълта, че друг мъж би могъл да го изпревари.
Съществуваше голям риск. Анжелика имаше непогрешим инстинкт и силна интелигентност. Може би щеше да открие измамата. Ако го направеше, всичко щеше да свърши, той беше сигурен в това.
Дете. Нейното дете. Неговото дете. Дали беше достатъчно смел, за да го направи? Нали знаеше колко пронизваща е болката от загубата. Бъдещият малък, крехък заложник на кръвта му щеше да държи в малките си ръце не само майката, но и него.
Какво щеше да прави, ако тя се опита да му отнеме детето? Какво?
— Господи! — прошепна умолително той и вдигна поглед към небето. Стоя дълго така, загледан с тъмен поглед в сивите облаци.
Никой не му отговори.
Анжелика беше почти заспала, когато чу, че вратата на спалнята се отваря и затваря. Беше прекарала цяла вечност в салона, но Рейнолд така и не се появи. Тревогата й постоянно нарастваше. Сигурно я беше изпратил в къщата, за да се справи с друга група нападатели; сигурно беше решил да отиде при друга жена; сигурно изобщо беше забравил, че тя го чака. Страхът се превърна в съмнение, съмнението в гняв, а накрая гневът отстъпи място на презрението и наранената гордост. Толкова й се искаше да застане пред него и направо да го попита къде е бил. Единственото, което я възпря да го направи, беше съзнанието, че поведението й ще издаде колко важен е отговорът му.