Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
За да разведри малко обстановката, тя се върна към задълженията си на домакиня. Предложи на зълва си нещо освежително и позвъни за Тит Жан, за да поръча портокалова вода. Освен това помоли камериера да приготви за Дебора стаята, в която отсяда обикновено. Тъй като зълва й твърдеше, че е пристигнала изненадващо, тя се учуди безкрайно, когато Тит Жан заяви, че всичко е готово и че момичето, което Дебора бе довела със себе си, вече разопакова вещите й.
После дойде ред на Майкъл да спасява ситуацията, като попита Дебора харесала ли й е новата градина. Още не бяха изчерпали темата, когато се върна Рейнолд.
Той влезе с усмивка и поздрави весело сестра си, после се обърна изпитателно към Анжелика. Тя не беше сигурна какво изразява лицето й, но той улови ръката й и падна на коляно.
— Хайде, започни с най-лошото — помоли той със сух и в същото време умолителен глас. — Двете със сестра ми вече сте установили какъв негодник съм и сте решили да ме разкъсате на парченца.
— Идеята е прекрасна — намеси се сериозно Дебора.
— Права си — подкрепи я Майкъл, — но още не се е стигнало дотам. Досега двете дами установиха само, че ти се отнасяш еднакво с всичките си роднини, все едно сестри или съпруги, особено когато става въпрос да им кажеш нещо важно.
— Точно така — съгласи се Дебора и закима толкова усилено, че изсветлелите от слънцето къдрици нападаха по челото й. — Мама узна за женитбата ти от старата мадам Миго, а тя е най-страшната клюкарка на света! Твърдеше, че никога не е чувала по-романтична история. Ти си спасил Анжелжа от изгаряне, от удавяне, накрая и от ножа на някакъв невеж хирург, а после си се венчал за нея посред нощ на лунна светлина! Сега пък я криеш като най-голяма скъпоценност.
— Негодник съм, вярно е — установи с доволна усмивка брат й.
Дебора наду устни.
— И аз съм на същото мнение. Не повярвах и в половината от историята, но въпреки това не се стърпях и веднага потеглих насам, за да видя със собствените си очи какво става и да мога да успокоя мама. И след като и без това съм тук…
— Да? Какво ще стане, след като и без това си тук? — Изведнъж гласът на Рейнолд зазвуча остро.
Погледът на сестра му омекна.
— Вярвам, че си имал своите основания да постъпиш така, все едно какво си направил, затова си позволявам да те поздравя най-сърдечно за женитбата ти.
— Е, много ти благодаря.
— Няма нищо. Само че ще ми позволиш да присъствам, когато обясняваш всичко това на мама.
— Което трябва да стане колкото се може по-скоро, доколкото разбирам?
— Естествено. Тя те моли да й представиш съпругата си, за да я… ами да я види. — Дебора хвърли бърз поглед към Анжелика и веднага се извърна настрана.
— Значи мама си е останала същата властна личност, каквато беше и преди — усмихна се меко Рейнолд. — Когато й пишеш, те моля да й съобщиш, че ще побързам да изпълня волята й.
— С най-голямо удоволствие, макар че тя няма да ми повярва.
Анжелика погледна към Майкъл и се удиви на съчувствието в погледа му. Още по-объркващ беше тонът, с който разговаряха помежду си Рейнолд и неговата полусестра.
Никога досега тя не беше общувала по този начин с хората около себе си. Колко ли споделени тайни бяха нужни, колко ли часове весели разговори, за да се постигне тази непосредственост? Тя копнееше за такава близост и в същото време се съмняваше, че е способна да я прояви. Особено към съпруга си. Той си имаше сестра, която го разбираше. Защо му беше жена? Особено такава, на която не си беше направил труда да обясни, че има сестра и майка.
Да, но тя изобщо не го беше попитала за семейството му. Каква идиотка беше да смята, че Рейнолд е видял светлината на света в някоя улична канавка и оттогава се е оправял съвсем сам. Разбира се, това беше влиянието на леля й. А може би свидетелстваше за глупавата й наивност. Вероятно щеше да бъде по-близо до истината, ако признаеше, че е била толкова погълната от собствените си страхове и мъки, че не се е заинтересувала от живота на Рейнолд. Беше приела онова, което беше чула от него и от другите, без да се опита да излезе извън тези обяснения. Сама си беше виновна, че не беше спечелила доверието му.
А може би не? Тя го разбираше достатъчно добре, за да знае, че го изкушава да се сближи физически с нея, но не да я удостои с доверието си. Въпросът беше само защо? И какво общо имаха тези размишления с отношенията между брата и сестрата?
По-късно, след мъчително дългия следобед и вечерята, която сякаш никога нямаше да свърши, Рейнолд бе посетен от Дебора в работния си кабинет. Когато я видя на вратата, лицето му съвсем не изрази въодушевление. Той остави сребърната писалка, облегна се назад, пъхна пръсти в илиците на жакета си и зачака.