Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Трябваше да знае, че това ще се случи. Първото нападение беше достатъчно ясно предупреждение, а той не му обърна внимание. Инстинктът го съветваше да бъде предпазлив. Досега нещата вървяха твърде гладко и това беше лош знак.
Улична паплач, измет от „Галатин Стрийт“. Или по-скоро от блатото на Жирод, което се намираше на няколко пресечки от реката. Квартал, в който постоянно ставаха престъпления и който беше обвян с такава скандална слава, че дори полицията не смееше да влезе в тъмните улички. Мисълта, че Анжелика би могла да падне в ръцете им, му причиняваше гадене. Животни, недостойни да се докоснат дори до крайчеца на роклята й! Но и той не беше по-добър от тях.
Не се изненада, когато видя мъжа пред вратата към двора. Дребен, неподвижен, скрит в сянката, мушнал ръце в джобовете на жакета си. Като ги видя, мъжът излезе в светлинния кръг на фенера и очите му се откроиха в мрака. Трескавият им блясък издаваше вълнението му.
— Момент — проговори студено Рейнолд, за да му попречи да заговори. После се обърна към Анжелика: — Няма да трае дълго. Помоли Тит Жан да отнесе в салона табла с вино и бренди, докато аз ще се погрижа за тази дреболия.
Анжелика огледа мълчаливо късния посетител, после се обърна и влезе в къщата. Рейнолд я изчака да се скрие в коридора и отново посвети вниманието си на дребосъка.
— Дали кучетата ви най-после са уловили вярната следа или пак са тръгнали в погрешна посока? Кажете ми бързо какво става, защото търпението ми е на изчерпване. Вече ми омръзна да седя тук и да не върша нищо, освен от време на време да вадя шпагата си за малко разнообразие.
— Вече не е нужно да чакате. Намерихме ги. — Писукащият глас на мъжа беше толкова тих, че се чуваше най-много на половин метър разстояние.
— И двамата? — Рейнолд смръщи недоверчиво чело.
— Да, двама мъже, които напълно съвпадат с описанието. Успели са да напуснат потъващия кораб точно навреме, ако мога да кажа така. По-младият е заплувал право към брега, но е минало доста време, преди да намери подслон. Другият се е заловил за парче дърво и след като се е носил дълго по течението на реката, е успял да се добере до брега.
— Сигурно е бил доста далеч от цивилизацията.
Агентът кимна с глава.
— Надолу по течението, на много мили от най-близкия град, на място, където няма нищо освен блата и гори. Старият бил болен и едва не умрял, но го намерил някакъв ловец с капани от блатата. Минало доста време, преди да стане известно, че е спасен. Тогава обаче дошъл младият мъж и го прибрал.
Рейнолд размишляваше трескаво.
— Кога е било това?
— Не знам точно. Не сте казали да разпитам.
— Знаете ли къде са двамата сега?
Дребният мъж пое шумно въздух.
— Знаех, но вече ги няма там.
Рейнолд едва успя да задържи раздразнението си.
— Вероятно за последен път са ги видели в Начез?
— Нямам представа защо мислите така. — Мъжът поклати глава. — Били са горе в Батън Руж, в корабостроителницата. Почивали са там ден или два. Очевидно не са много взискателни по отношение на подслона си.
— Да приема ли, че тази забележка има някакво особено значение? — попита остро Рейнолд.
— Казаха ми, че непрекъснато се хвалели, поне по-младият. През цялото време дърдорел за някаква си плантация и как много скоро щял да стане богат като Крез. Той е истински глупак, защото ако хората повярват, че има пари, лошо му се пише. И наистина, повечето са му повярвали, с изключение на хазайката им, мисис Боус. Тя е знаела, че няма какво да измъкне от тях, защото тайно е претърсила стаите им.
— И сега ще ми твърдите, че една толкова изискана, справедлива дама, която проявява искрен интерес към ближните си, е забравила да попита къде отиват наемателите й? — Рейнолд извади тежка кесия от джоба си и я претегли на ръката си.
Другият мъж облиза устни и проследи движенията на Рейнолд.
— Като размисля, струва ми се, че започвам да си спомням. Попитала ги е, но младият не е казал нищо, а старият само е плакал за дъщеря си. Опитвал се да открие какво е станало с нея след експлозията, но узнал само, че е изчезнала. Направо не бил на себе си. А на следващата сутрин вече били заминали.
— Кой ден точно е станало това?
— Доколкото знам, преди повече от седмица.
Изражението на Рейнолд не издаваше с нищо колко го заинтересуваха тези вести. Гласът му прозвуча замислено:
— Вероятно са заминали на север.
— Не сте прав. Потеглили са на юг, в посока Ню Орлиънс, и през цялото време са разпитвали за русата лейди. Доколкото видях, тази, която живее при вас, много прилича на нея. — Дребният мъж го изгледа дръзко с блестящите си очички.