Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Каква дързост! — Очите му заблестяха иронично.
— Такава съм — отговори твърдо тя.
Усмивката й веднага се изпари, защото Рейнолд избута настрана пъстрите кралски костюми и измъкна от купчината комплект монашески одежди. Анжелика разбра, че той е избрал този костюм преди нея, и тази мисъл никак не й хареса.
Беше доста късно, когато двамата най-после излязоха от къщи и се смесиха с пъстрата тълпа по улиците. Анжелика изглеждаше замайващо красива в скромните одежди на монахиня, Рейнолд беше величествен в пиратския си костюм. С тривърхата си шапка, високите ботуши с кончови и кривия нож, затъкнат в колана му, той изглеждаше тайнствен, страшен, опасен и едновременно с това по-впечатляващ от всеки друг път.
Нощта беше хладна, вятърът люлееше уличните фенери в поставките им и по стените танцуваха призрачни сенки. Препълнени карети се носеха с тракане по калдъръмените улици и отвеждаха пътниците си към някой от многобройните балове, които се даваха в града. Някои вървяха пеша, водени от момчета с факли и следвани от слуги, понесли задължителните за балната зала танцувални пантофки.
Музиката, която се носеше от отворените прозорци, се смесваше с песните, които изпълняваха уличните музиканти, надявайки се да спечелят някоя и друга монета, хвърлена от милостив минувач. Валсовете на Щраус се редуваха с най-новите балади на Стивън Фостър и с арии от любимите оперети. Един мъж в навалицата свиреше мелодично и с възбуждащи тремоли трогателната ария от „Любовен еликсир“ и меланхоличните й звуци последваха Анжелика и Рейнолд чак до реката.
Когато завиха зад един ъгъл, изведнъж се озоваха в същински ад. Дузина момчета с почернени със сажди лица и бели безформени одежди, ушити от чували за брашно, хвърчаха нагоре-надолу по улицата. При това непрекъснато се удряха по раменете и всеки, който имаше лошия късмет да попадне близо до тях, биваше обсипан с бял прах. Мъже, преоблечени като араби и индийци, препускаха в галоп, с подивели от алкохола погледи. Две жени в моряшки костюми бяха увиснали на ръцете на двама бармани с огромни мустаци. Група лодкари напредваха с ругатни и ритници, за да стигнат до следващата кръчма. Изтрополя една карета и седналата в нея жена, облечена в яркорозова рокля, толкова тясна, че гърдите й бяха изскочили извън дълбокото деколте, протегна обутия си в копринен чорап крак от прозореца и го размаха под носа на един мъж, излязъл на балкона на къщата си. Когато едно от оцапаните със сажди момчета я посипа с бял прах, тя го изруга с провлечен, предрезгавял глас. Очевидно и тя беше прекалила с алкохола.
Атмосферата беше евтина и вулгарна. Едновременно с това беше свободна и весела, без задръжки и по скандален начин прекрасна.
Докато наблюдаваше бъркотията, Анжелика се опитваше да преодолее вътрешните си противоречия. Беше отвратена и в същото време омагьосана. Искаше й се да обърне гръб на тълпата и в същото време не можеше да отвърне поглед. Имаше чувството, че трябва да се махне оттук, и в същото време изведнъж закопня да бъде дива и необуздана като циганка. Толкова й се искаше да тича по улицата, да се смее като луда, да се забавлява.
— Виж — рече Рейнолд. — Идва празничното шествие. Това е, което непременно исках да ти покажа.
Още преди няколко минути Анжелика беше чула странен шум, който постоянно се засилваше.
От долната страна на улицата се появи ездач, понесъл копринено знаме с дълги ресни. Зад него вървяха още мъже, дузина, двадесет, най-малко сто. Следваха ги още толкова, преоблечени като бедуини, английски войници и камилари, маскирани като камили, лъвове, вълци, петли, патици и гъски. Някои вървяха пеша, други пътуваха в карета или се возеха на каруци. Някои носеха факли, други люлееха весело фенерите си. Махаха с ръце и викаха, пияни до козирката и великолепни в гротескността си. Избягваха умело дъжда от бонбони и брашно, който се сипеше върху им, улавяха бонбоните и чувалчетата с брашно и ги запращаха обратно в тълпата, без да спират марша си.
Мина и последният ездач, но това все още не беше краят на шествието. Дойде редът на група маскирани, които танцуваха, покланяха се сред буря от ръкопляскания, раздаваха въздушни целувки и хвърляха към тълпата пълни шепи бонбони със звучното име драже. Следваха ги карети, претоварени с жени, които напълно отговаряха на името си дами на нощта. Те крещяха неприлични предложения към мъжете, плезеха се на жените, люлееха гърди и други части на тялото по-начин, който беше меко казано изненадващ.
Маскираните танцьори се разляха по улицата като огромна вълна и изблъскаха тълпата зяпачи към къщите. Каретите увеличиха още повече бъркотията, защото постоянно принуждаваха вълнуващото се човешко море да настъпва и отстъпва. Зрителите се наредиха плътно един до друг и Анжелика имаше чувството, че се задушава. Някой я притисна отзад, но Рейнолд веднага обви с ръка кръста й и я привлече към себе си.