Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Може би се чувства измамена, защото той е нарушил някакво обещание?
— Рейнолд никога не би се свързал с жена, която не е за него. Освен това никога не би дал думата си, ако знае, че съществува и най-малка вероятност да не удържи на обещанието си. — Гласът на Майкъл звучеше решително.
— Да, но въпреки това не разбирам…
— Ако непременно искате да узнаете какво е станало между двамата, най-добре е да попитате него. Ще ви разкаже, ако иска, но никак няма да му хареса, ако разбере, че сте го узнали от мен. Ще кажа само толкова: Клотилд постъпи несправедливо с него и само затова, не заради наранената си гордост, той й отмъсти по този начин. Понякога става така, че точно човекът, който причинява най-голямата болка, е най-засегнат.
Може би Анжелика щеше да успее да убеди Майкъл да й разкаже повече, дори само за да защити Рейнолд, но просто не й остана време за това. Една карета спря точно пред къщата, а много скоро след това на вратата се позвъни.
Майкъл скочи, дръпна завесите и погледна навън. Пътникът вече беше слязъл от каретата, защото Тит Жан излезе на улицата и започна да сваля обкованите с желязо сандъци от покрива й.
Майкъл се върна при Анжелика и я погледна изпитателно.
— Кълна се, ако не знаех, че това е напълно невъзможно, бих помислил, че…
В този момент някой отвори със замах вратата на салона. Една млада жена се втурна като вихър вътре и още докато влизаше, развърза красивата си кадифена наметка и я захвърли на един стол. После свали елегантната си малка шапка, украсена с виолетки, и я подаде на усмихнатата Естел, която беше влязла след нея.
— Как сте? Вие сигурно сте моята нова снаха. Надявам се, не ми се сърдите, че нахлух просто ей така? Разбирате ли, просто не се стърпях да седя бездейна в къщи и да научавам всичко от пощата и от слухове. Мама също беше на мнение, че някой трябва да посети града и да разбере има ли истина в онова, което разказва цял свят. Както виждам, слуховете са верни.
— Анжелика — проговори сухо Майкъл, — позволете ми да ви представя сестрата на Рейнолд, мадмоазел Мари Лена Франсис Дебора…
— Наричайте ме просто Дебора — прекъсна го нетърпеливо момичето, което вече сваляше ръкавиците си. — Майкъл все още се чуди защо предпочетох името Дебора, след като толкова години се наричах Лена. Не може да разбере, че съм достатъчно възрастна и действам по своя воля. Мъжете мразят промените, забелязахте ли го вече?
— Проблемът е в това, че Дебора е библейско име, а ти не си никаква светица — отвърна Майкъл с необичайно остър тон.
— Ако не носех това чисто име, щях отдавна да съм те пронизала със собствената ти шпага, затова не се оплаквай! — Момичето протегна ръка на Анжелика и лешниковите му очи засвяткаха развеселено. — Моля ви, не ме изхвърляйте веднага от дома си, та аз току-що пристигам! Обещавам ви, че ще се държа прилично и няма да се намесвам в живота ви. Нали ще ми позволите да остана?
— Да, да, разбира се — усмихна се Анжелика и улови ръката на младото момиче. — Съжалявам, че съм ви зяпнала така, но аз… аз не знаех, че Рейнолд има сестра.
— Полусестра, ако трябва да сме точни — поясни Дебора и хвърли бърз поглед към Майкъл. — Как е можал Рейнолд да премълчи пред съпругата си, че има роднини? Сигурно мисли само за вас, щом е забравил такава важна подробност. Или е искал да ви изненада?
— След като заговорихме за изненади — намеси се с мрачна решителност Майкъл, — смятам, че Рейнолд ще бъде безкрайно учуден да те завари тук. Той мислеше, че си решена да прекараш сезона спокойно и уединено в провинцията.
Сестрата на Рейнолд изгледа презрително младия мъж.
— Би трябвало да ти бъде ясно, че никой не може да изненада Рейнолд, след като се имаш за негов най-добър приятел. Сигурна съм, че Тит Жан му е изпратил вест веднага след като ме е видял да слизам от каретата. А що се отнася до уединението ми на село, ще ти припомня, че сезонът вече свърши. Никой не може да ме обвини, че съм се забавлявала по неподобаващ начин, вместо да тъгувам. — Тя обърна гръб на Майкъл и заговори на Анжелика: — Както виждам, и вие сте в черно. Сигурно в семейството ви има смъртен случай?
— Да, баща ми — отговори кратко Анжелика.
Бодрото лице на момичето се помрачи.
— И моят си отиде внезапно… Понякога животът наистина е странен. Във всеки случай приемете съболезнованията ми.
Анжелика отговори с няколко учтиви думи и когато свърши, в стаята надвисна тежко мълчание. Дебора стоеше в средата на салона и от време на време поглеждаше крадешком към Майкъл.
Анжелика беше объркана. Струваше й се, че двамата са скарани, защото тонът, с който разговаряха, нямаше нищо общо с добродушните задявки между двама добри приятели. След миг обаче тя отхвърли тази мисъл. В тази толкова необикновена ситуация надали можеше да се очаква нормално поведение.