Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли — започна Дебора, след като затвори вратата зад гърба си, пристъпи към писалището и приседна на крайчеца на един стол, — напомняш ми на ловното куче, което имахме, когато бях още малко момиче. Олд Белоу, нали помниш името му? Всеки път, когато подгонеше елен към татко, избягваше някъде и убиваше зайче, за да има нещо и за него. Тъй като подобно поведение е неприемливо за ловно куче, Олд Белоу изяждаше плячката си тайно или я криеше. Веднъж мама намери убито зайче под възглавницата на дивана. Разбра доброто куче, но не се зарадва особено на постъпката му.
— Анжелика — отговори с горчивина Рейнолд — не е зайче. Тя нито е особено бърза, нито е мъртва.
— Но тя е нещо като награда за теб. Не смяташ ли, че има право да узнае защо си я взел за жена?
— Един ден ще го узнае. Неизбежно е.
— Но това трябва да стане, когато е изгодно за теб, нали? Нима искаш да те мрази?
По лицето му не трепна нито мускулче.
— И това изглежда неизбежно.
Дебора наклони глава, сякаш тежката коса щеше да прекърши стройния й врат, и го измери с внимателен поглед.
— Разбирам защо го правиш. Или поне мисля, че го правиш, за да си възвърнеш „Боньор“, тъй като съпругът има право да управлява имуществото на съпругата си. Но нима нямаше по-почтен начин да постигнеш тази цел? Нима не можеше да я ухажваш и да се ожениш за нея, без да оставиш в душата й чувството, че я мамиш?
— Какво искаш да кажеш? Може би трябваше да й предложа сърцето си, ръката си и името си като някой незрял младок без брада? — попита горчиво той. — Тя нямаше да иска и да чуе.
— Не всички жени са като Клотилд — възрази сърдито Дебора. — Освен това ти си спасил живота на Анжелика. Този факт би трябвало да има известна тежест.
— И кога, според теб, трябваше да я ухажвам — преди или след експлозията? Тя беше сгодена и беше под закрилата на баща си, който — можеш да бъдеш сигурна в това — не е особено добре настроен към мен, да не говорим какво би се случило, ако беше узнал кой съм. А тя все още помни как се нахвърлих върху нея… — Погледът му издаваше отвращение от самия себе си.
Дебора вдигна ръка към устните си и шумно пое въздух.
— Кога? На борда на парахода? Не, не си направил това!
— Не, не съм го направил, благодаря за доверието — отвърна Рейнолд и въздъхна. — Но можеше и да се случи. Твърде малко са жените, които съм желал по този начин. Отидох при нея с намерението да я компрометирам, а след това с неохота да се съглася да я направя своя законна съпруга. Една стара приятелка, мадам Парнел, трябваше да ни завари заедно в кабината й. За съжаление експлозията осуети плановете ми.
— Експлозията значи! Слава богу, мама и аз не знаехме, че си бил на борда на „Кралица Катлийн“!
— Ако знаехте, щях да ви осведомя за спасението си — усмихна се безрадостно той.
— Така ли? — Дебора облещи очи с добре изиграно смайване. — Много си бил деликатен! Защо тогава не се сети да ни уведомиш и за сватбата си, преди половината Ню Орлиънс да е посегнал към перата, за да пише на мама?
Рейнолд отвърна поглед от лицето й и се загледа в догарящите свещи на писалището си.
— Исках да й дам време да възстанови силите си. Смятах, че по този начин ще поправя поне отчасти онова, което сторих на парахода. Освен това — добави честно той — исках да консумирам брака, преди да сме го отпразнували.
— Много… интересно — промърмори сестра му и се вгледа замислено в затвореното му лице.
— Понякога и аз умея да се съобразявам с другите хора — отвърна кратко той.
— И то на каква цена — гласеше съчувственият й коментар. — Сега разбирам защо си сърдит като ранена мечка.
— Така ли? Откъде ти дойде на ум, че съм сърдит? — Не можеше да й признае, че е права в предположенията си. Това нямаше да ги доведе до никъде, а и щеше да го накара да осъзнае още по-болезнено състоянието си. Нямаше да го понесе.
Дебора се усмихна дръзко.
— Когато денят е дълъг, мъжете говорят много, без да внимават кой ги подслушва. Аз предпочитам да слушам, което е много полезно.
— Ако не внимаваш, може да стане опасно.
— Скъпи Рейнолд, не се опитвай да сменяш темата. Сега говорим не за моите грешки, а за твоите прегрешения. Искам да знам какво ще правиш по-нататък.
Укорът, който звучеше в гласа й, не можеше да бъде отминат с мълчание. Освен това нямаше да й позволи да се меси в работите му.
— Ще си върна „Боньор“ — отговори сухо той. — Със или без съгласието на скъпата си съпруга.