Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Това означава ли, че вие го искате?
— Имаше две възможности — или дъртакът, или той. — Повече обяснения не бяха нужни. — А сега ми помогни да се преоблека, но по-бързичко. Не бива да го оставям дълго сред васалите си.
— А те как се отнесоха към този набързо сключен брак?
— Те все още не знаят, че съм омъжена и не бива да го узнаят. Не бива да издаваш никому какво съм ти казала — дори и на Уенда. Така и така ще празнуваме тук голяма сватба. Нека всички си мислят, че втората сватба е първата. Ще им съобщя официално, че Ранулф се е съгласил да се ожени за мен и че аз го желая за съпруг. Така никой няма да си помисли, че съм била принудена да се омъжа насила. Не желая да се отнасят към Ранулф с недоверие.
— Да, но ако искате да се освободите от него, сега е моментът да го сторите — преди да съобщите на сър Саймън, че ще сключите брак с великана.
— Аз го искам за съпруг, Тео. Обмислих въпроса от всички страни и стигнах до извода, че той е подходящият човек за Клайдън. Нито Джон, нито пък Ричард са в състояние да се посветят изцяло на Клайдън, Ранулф Фиц Хю обаче ще го стори. Той не притежава собствена земя, няма семейство и допълнителни задължения, които да го отклонят от грижите за хората и имотите на Клайдън. Освен това не е бедняк и с парите си ще успее да запуши дупките в нашите финанси.
— Е, тогава Клайдън ще го обикне. А с вас как стоят нещата?
Рейна отклони поглед встрани.
— Когато най-сетне той се реши да встъпи в брак, стана нещо, което направи взетото решение необратимо. Не знам, може един ден и да съжалявам за стореното.
— Е, как беше? — ухили се Тео.
Тя разбра прекрасно какво има предвид момъкът и го изгледа укоризнено.
— Това не те засяга ни най-малко.
— Ах, Рейна — започна той с ласкав тон и усмивката му стана още по-широка, — моля ви, разкажете ми какво съм пропуснал.
— Щом като толкова държиш да знаеш — беше бързо и грубо.
— О, сега наистина започвам да ревнувам.
— Тъпак — подигра го тя. — Той го направи по-бързо, отколкото ми трябва, за да се изпикая. Само не ми разправяй, че обичаш да се любиш бързо. И не ме дразни, че ще ти отвъртя някой шамар.
Рейна се канеше да облече най-красивата си рокля за разговора със Саймън и Джон, но Тео настоя да я запази за сватбата. Затова тя избра втората най-хубава рокля от яркочервено кадифе с широки камбанообразни ръкави, скъсени в предната си част. Под тях се подаваха тесните, дълги ръкави на наситеножълтата долна рокля, която също искреше изпод дълбокото V-образно деколте и страничния срез, стигащ до края на бедрата. Коланът бе от златни брънки, захванати под талията, които се спускаха до колената.
Тео я зауговаря да сплете косата й на плитки, хванати от жълти ленти. Рейна реши, че с плитки ще изглежда по-млада, нещо, на което в момента не държеше. Тео обаче не се съгласи с нея. Той се закле, че никога не е изглеждала по-красива. И така, суетата победи, макар иначе Рейна да не бе суетна. Тео й обясни, че трябва да е красива за младоженеца и че този стремеж е както желателен, така и съвсем естествен.
Рейна трябваше да признае пред себе си, че така изглежда някак си по-привлекателна. Същото потвърди и скъпото стъклено огледало, в което фигурата и чертите й изпъкваха много по-ясно, отколкото в полирана стомана. При това положение не си струваше да се съмнява във верността на поговорката, че много по-лесно се ръководи един мъж, който харесва външността на жена си. Във всички случаи още същата вечер щеше да разбере дали поговорката отговаря на истината. Защото Ранулф Фиц Хю сигурно вече се сърдеше, че го кара да чака.
Откри го заедно с Джон и Саймън — тримата мъже разговаряха задълбочено по въпросите на сеитбата и темата очевидно го вълнуваше. В държането му нямаше и следа от яд заради дългото й отсъствие и по всичко личеше, че му е безразлично дали тя му е пред погледа или не. Реши да се поотдръпне тихо, но внезапно Джон я съзря и я поздрави.
В мига, в който и другите двама мъже се обърнаха към нея, тя се усмихна насила. Разочарованието й се подсили от факта, че Ранулф не реагира на появата й, но тя умееше да се преструва и затова никой не забеляза истинските й чувства.
— Не искам да попреча на разговора ви, господа. Държа само да кажа, че не съм ви забравила. Трябва само да свърша някои неща и ще се присъединя към вас.
Ранулф отвори уста, за да изрази своето несъгласие, но Саймън го изпревари.
— Милейди, моля ви. Вие знаете, че обикновено съм търпелив човек, но не и когато някой е събудил любопитството ми. Хайде, разкажете ни какво ви накара да промените мнението си относно младия Дьо Ласел.