Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
След срещата той задържа Лание от отдел „Убийства“ и му предаде картичката с имената на братята на Елизабет Кеъри. Лание трябваше да натовари един от инспекторите, работещи по случая, Пат Белу или Линкълн Ръсел, със задачата да проучи Тед Рийд, лудия брат, който живееше край езерото Елсинор. Ако излезеше, че е бил в Сан Франциско миналата седмица, от този храст можеше да изскочи заек.
В десет и петнайсет той вече седеше в кабинета на началника на полицията Батист, където се провеждаше среща на Борда по социалните въпроси. Още цял час Глицки слуша градския директор на човешките ресурси да излага с изтощителни подробности последните предложения за подобрения в пенсионните планове и застраховките за здраве и живот на полицейските служители. Като например, какви би трябвало да са удръжките при операция за смяна на пола? Или дали алкохолизмът трябва автоматично да се смята за професионално заболяване, което изисква преждевременното пенсиониране на полицая поради нетрудоспособност?
В единайсет и половина беше повикан при кмета. Да се усмихва, за Глицки бе форма на мъчение, но през следващия един час бе принуден да прави само това, докато фотографите го снимаха заедно с други местни ВИП персони и с членовете на руска делегация, пристигнала да проучи възможностите за бизнес в града на Залива. Доколкото разбираше, за присъствието му нямаше друга причина освен очевидното желание на кмета да впечатли руснаците с високопоставен, окичен с панделки полицейски служител в униформа.
Шофьорът му, сержант Тони Паганучи, го заврънка да отиде на обяд. Защо не се срещнеше със съпругата си, с Кларънс Джакман и някои други хора в ресторанта на Лу Гърка? Но Глицки нямаше никакво време. Трябваше на всяка цена да се върне в Съдебната палата за една пресконференция в един часа, което беше след двайсет и пет минути.
Паганучи го остави при сградата на Съдебна медицина. Глицки влезе в палатата през задния вход. Като прескачаше по две стъпала наведнъж, единственото му физическо упражнение за деня, вместо да използва асансьора, където някой непременно щеше да настоява да обсъди с него някакъв въпрос, той необезпокоявано се шмугна във външния офис.
Съседният на неговия кабинет се заемаше от заместник-началника на администрацията. Брайс Джейк Лонгориа, белокос достолепен мъж в униформа с тих и приятен глас, седеше зад бюрото си и работеше на компютъра. Глицки спря на прага, докато Лонгориа вдигна поглед, усмихна му се и посочи монитора.
— Просто се опитвам да свърша малко истинска работа през обедната почивка.
— Разбирам те. И аз бих изпробвал същата стратегия, ако можех да отделя време, за да се науча да се оправям с компютъра си. Но за съжаление не мога. — Глицки пристъпи в стаята. — Бих искал да те попитам нещо, ако ми отделиш една минута.
— Една минута. Давай.
— Трябва ми името на човек, който е бил съдебен заседател преди петнайсет, може би двайсет години. Дали има някаква база данни, където да открием делото?
Лонгориа се замисли.
— Не знаеш ли датата или името на подсъдимия?
— Не. Само това, че е било процес за убийство и са намерили човека за виновен.
Лонгориа се прокашля сухо.
— Ако е било по времето на Прат, би могъл да потърсиш в архива. Не може да е имало повече от три-четири такива процеса или дори по-малко.
— Боя се, че е било много преди нейната администрация. Някъде в края на седемдесетте или в началото на осемдесетте.
— Златните години. — Лонгориа поклати глава. — Може би долу има някакви запазени папки. — „Долу“ беше подобното на пещера подземие на Съдебната палата, където на огромна площ и многобройни, високи до тавана лавици, се съхраняваха милиони документи за дела, едва ли не още от основаването на града. — Но ще трябва да преровиш всяка една поотделно.
— Това е другата трудност — каза Глицки. — Процесът може да не се е състоял в Сан Франциско.
— Е, тогава разбери първо това. Ако имаше номера на делото, името на обвиняемия и дори на съдията…
Глицки сви устни.
— Да, но ги нямам.
— Ако се заемеш да търсиш сам, ще ти отнеме повече от две години, и то при положение, че случаят е местен.
Щом е толкова важно, на твое място бих назначил добър екип, но пак няма да е бързо.