Две години ваканция

— Мисля, че това ще е много неблагоразумно — забеляза Гордън, — защото салът ще бъде изложен на удари, които може да го разглобят. Аз съм на мнение да почакаме до утре, за да се възползуваме от дневния прилив!

Предложението беше много разумно, затова всички го одобриха. По-добре да се забавят с едно денонощие, отколкото да изложат на опасност ценния товар, като се предоставят на течението на реката.

Така се налагаше да престоят на това място половин ден, а после и цяла нощ. Ето защо Донифан и обичайните му другари по лов, придружени от Фан, побързаха да слязат на десния бряг.

Гордън ги бе посъветвал да не се отдалечават много и те трябваше да се вслушат в съвета му. И тъй като донесоха две тлъсти дропли и цяла връзка тинаму, самолюбието им бе задоволено.

По съвет на Моко този дивеч трябваше да се, запази за първото ядене — закуска, обед или вечеря — в столовата на Френч-ден.

През този поход Донифан не откри никаква следа от някогашно или скорошно човешко присъствие в тази част от гората. Колкото до животни, той забеляза едри птици, бягащи през гъсталака, но не можа да разбере какви са.

Денят свърши, и цяла нощ Бакстър, Уеб и Крос бдяха заедно, готови, според случая, било да удвоят, въжетата, с които салът беше привързан за брега, било да ги поотпуснат, когато течението се измени.

Не стана нужда да се вдига тревога. На другия ден към десет без четвърт, когато започна приливът, заплаваха отново при същите условия, както предния ден.

Нощта беше студена. Денят — също. Крайно време беше да пристигнат. Какво ще стане, ако водата на реката замръзне, ако няколко ледени блока, дошли от езерото, се насочат към залива Слуи? Причина за сериозно безпокойство, от което щяха да се избавят чак когато пристигнеха при Френч-ден.