В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(МАЙ). Добре е когато няма за какво да се задържиш на Земята, защото тогава е много по-лесно откъсването от нея и сближаването с Нас. Зад нас е същия Владика, а когато всички сме заедно, по-леко ще преживеем неблагополучията на живота. Ще преживеем всичко, за да достигнем. (4.275)
Понякога е полезно да се помисли за смъртта, особено когато се налага да се поукроти триумфът на суетата в текущия живот. Разбира се, земното — на Земята. Дългът пред хората и Земята трябва да бъде изпълнен, но ако съзнанието се въвлича постоянно във водовъртежите на личните преживявания и обкръжението започне да му се струва като прекалено реално и съществуващо само за себе си, то мисълта за смъртта веднага поставя всички явления на тяхното действително място. И става ясно, че всичко, което заобикаля личността, колкото и реално и значително да изглежда, веднага загубва своята сила да въздейства на съзнанието когато то вижда, че в момента на смъртта или при нейното приближаване земните дела губят своята значимост и заемат истинското си място в малкия кръг на своите прояви. Става дума преди всичко за личните дела и личния живот с цялата острота на неговите преживявания. Свръхличните дела по своята продължителност могат да надхвърлят далеч пределите на един живот и продължават да живеят дълго след физическата смърт на човека. Ето защо, за да се отдели преходното от непреходното, временното от вечното, важното от незначителното, действителността от суетата, свръхличното от личното, истинското достояние на човека от това, което му се дава временно, трябва да се помисли за смъртта, т.е. за момента на освобождаване от земното. (4.288)
(Гуру). Трябва да почитаме Великите Дейци на Общото Благо за техните дела и да разберем, че ако не са били те, светът би потънал в мрак. Подражавайки им, влизаме в орбитата на техните дела, далеч не свършващи със смъртта на всеки един от тях. Мисълта насочена към велико дело, освобождава съзнанието от тъмницата на личния затвор. Движейки се по върховете не се докосваме до мрачината на котловините, а до атмосферата на върховете. Крилата се дават за летене. (4.289)
Времето лети неумолимо и води към завършека на всичко, което е временно, от което става разбираемо твърдението, че всичко временно не заслужава да се потопи съзнанието в него и да му се отдава изцяло сърцето. Трябва все някаква част от съзнанието и сърцето да се остави и за непреходното. С растежа и разширяването на съзнанието неговият фокус все повече се пренася от временното към вечното, при което, разширявайки все повече кръга на въздействие, става натрупване на елементи на безсмъртието в Чашата. Говорейки по същество, това, именно, представлява и целта на земните въплъщения, тъй като нищо друго от земното въплъщение духът на може да задържи със себе си, отхвърляйки при всеки цикъл на инкарнация всички свои временни обвивки. Изключвайки напълно собствеността и вещите, човек не може да вземе със себе си дори телата и обвивките си по пътя към безпределното. Разбирането на това довежда до осъзнаване смисъла на нещата и на всичко онова, което заобикаля духа в неговите странствания през всички светове. А тези светове, както и обвивките, са временни също. Безвременен е само Огненият свят. В него живеят хората от Огнената мъгла, която е мъгла само за недостигналите до нея, докато за осъзналите я е най-прекрасното нещо. Повтарям — за осъзналите я, защото единствено осъзнаването приближава до този чудесен свят. За възможностите на Огнения свят, макар и отдалечено, може да се съди по най-високите върхове на творческата мощ на изкуството и висшето знание. Те не са ограничени от нищо. Така науката и изкуството представляват сами по себе си път към Безпределността. (4.320)
Много се скърби за неща, които не заслужават това и много грижи се полагат за усъвършенстването на това което не може да бъде усъвършенствано. Много са напразните усилия. От всички отминали дела, от грижите и скърбите остава единствено товарът и освен него нищо друго не може да се вземе за по-нататък. Тогава защо трябва да се привързва съзнанието към това, което е неустойчиво, колебливо и подлежи на изменение. Всичко, на което може да се опрете, е съсредоточено вътре, тъй като външното, изменяйки се си отива, а вътрешното остава с нас завинаги. В обвивките няма и не могат да се отлагат елементите на непреходното. Те се събират чрез обвивките, но съхраняването на всички придобивки е в Чашата — единственото вместилище на всички постижения. Обвивките са само оръдия на процеса. За това е много важно да се осъзнае временността на обвивките и постоянството на това, което пребивава в тях и се проявява чрез тях. Това е Наблюдателят, висшето Аз на човека или самият той. Да се разграничи Азът от обвивките, които го обличат, ще бъде задача за духа, намерил своя път. Когато Азът не се отъждествява с обвивките и техните движения, те могат да бъдат отделени заедно с характерните им явления и да бъдат наблюдавани отстрани, като сцена, на която Сутратма е актьор, а животът е драмата. Драмите и ролите се менят, но актьорът остава един и същ. (4.324)