В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Природата не се съобразява с формата, в която се проявява животът. Когато съзрее зърното и в него се съсредоточи цялата жизнена сила на растението, животното или човека, формата, дала на зърното живота, заключен в него, вече губи своето значение. Кората на планетата е осеяна с милиарди форми на носители на живот, които са оставени от жизнения принцип. Така и човекът, живеейки в тялото, съсредоточава и отлага в зърното на духа резултатите от своя жизнен опит и когато той е изчерпан и нови постъпления вече няма, животът в тялото губи своя смисъл и формата умира, а зърното преминава в нова форма, за да продължи нарастването на наслоенията от жизнен опит. Природата няма жалост към умиращата форма, както няма и към умиращия клас, дал своите зърна. Малко се съобразява природата и с това по какъв път става нарастването на наслоенията. Духо-монадата расте, обвивайки се с все нови и нови наслоения на опита и в това е целта на еволюцията на жизнения принцип. Всеки миг на Земята някой умира, отхвърляйки тази форма, в която е живял — своето физическо тяло. Смъртта е освобождаване от обвивката, станала негодна или изпълнила своето предназначение на Земята. Когато е събран целия опит, който може да бъде извлечен от човека, намиращ се в дадено тяло, по — нататъшното пребиваване в него губи своя смисъл и човекът го отхвърля като износена дреха. Процесите в природата са много целесъобразни, но човек често счита, че временното му пребиваване във физическото тяло е самоцел и се хваща за земното съществуване като удавник за сламка, предполагайки, че в него е всичко, заради което той съществува. Разбирането на смисъла и значението на земното пребиваване е необходимо за да се извлече от него това, което то може да даде, за да се продължи по-нататък по пътя, умножавайки получените придобивки в новите условия и в новите обвивки. По друг начин е невъзможно да се примири човек с живота и да се намери смисъл в това, че рано или късно ще се стигне до унищожение на физическата форма. Ако се живее само в нея и само в нея се вижда възможност за проява на духа, то пред човека възниква чудовищна логическа нелепост, изход от която няма. Дори и ако се живее заради щастието на другите, при положение, че и те ще умрат, както ще умрат и всички, както ще умре и цялата планета, на която те съществуват, такова щастие, крайната цел на което е смъртта и унищожението, не може да бъде оправдано логически. Науката потвърждава, че нищо в природата не изчезва и не се ражда отново. Материята не изчезва и не се ражда отново. Не се унищожава и не възниква и животът. Материята, енергията и животът са вечни и цялата работа е в това, че човекът, в когото са съсредоточени космически и материята, и енергията, и жизненият принцип, е обвързал своята същност не с преходните форми на живота, а с това, което е непреходно, което съществува винаги и живее извън умиращите и раждащите се временни форми, в които се проявяват вечната материя, вечната енергия и вечният живот. (2.438)