В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(МАЙ). Духът насища със своите качества всички обвивки. Обвивките са временни, но качествата на духа са вечни. Независимо от това, качествата на духа се намират в постоянен растеж и изменение. Това се отнася както за добрите качества на духа, така и за лошите. Растежът на качествата не става сам по себе си, а под въздействието на волята и след нейното санкциониране на едни или други явления, или при нейната слабост. Качествата на духа са като нишки, протегнати от миналото, към безкрайното бъдеще. Поради това и техният растеж е безкраен. Само тъмните качества са ограничени от продължителността на съществуване на тъмната сфера, за която няма място в Безпределността. Тъмнината е временна, Светлината е вечна. Затова и светлите качества ще съпровождат човека през целия му път в Безпределността. (4.108)
(МАЙ). Нито една жива форма никога не е била цел на еволюцията, а е била само средство, използвайки което еволюцията върви към своите цели. Всички живи форми, от инфузорията до човека, живели някога, са умрели, както ще умрат и всички тези, които живеят сега. Те са обречени на унищожение, за да може еволюцията и усъвършенстването на новите форми да се придвижва напред. И да се съсредоточава смисълът на собственото битие в тази форма, в която е затворен временно духът на човека в дадения момент, значи да се обречеш сам на смърт заедно с формата. Но както в умиращото за нов живот зърно нищо не умира, така не умира и духът, независимо от смъртта на формата. Не умира и никога не е умирал и животът, оживяващ милиардите живели някога и живеещи сега форми. Именно тази не умираща същност на живота, във вечно раждащите се и умиращи негови външни форми, трябва да бъде осъзната дълбоко, преди да се пристъпи към утвърждаване на безсмъртието на духа. Този не умиращ живот е безличен, тъй като личността е символ на временното и преходното, т.е. на незавършеността на живота. (4.132)
Трябва да се придобие умението да се съчетава неизменността и постоянството на целта с изменчивостта на външните условия по пътя. Пътникът от влака напуска мястото си във вагона, с което е свикнал по време на пътуването, след като то приключи. Напред е целта, а всичко останало е само поредица от вехи по пътя. По същия начин и различните минувачи, спътници и компаньони не могат да повлияят на целта, която е извън земния, астралния и дори извън менталния свят. Тя е над всичко ставащо в тях и съзвучните им обвивки. Когато по време на сън човек осъзнава, че преживяното е само сън, това е победа на съзнанието над сънищата. По същия начин и осъзнаването на земните и надземните заблуди на Майя ще бъде победа над нея. Но обикновено всичко това се приема за реалност, забравяйки, че действителността се разполага извън покривалата на Майя. Целта на пътника по Големия път е далеч зад пределите на очевидността. В трите нисши свята нищо не ни принадлежи и нищо не можем да вземем със себе си, но преминавайки през живота на Земята всички се стремят да вземат колкото могат от всичко, макар че е немислимо то да се отнесе със себе си по пътя. (4.148)
Пътят е безкраен, но земният е кратък. Кой е за предпочитане — краткият отрязък от пътя или този, който няма край? Ако разглеждаме краткия отрязък от пътя не сам по себе си, като нещо самостоятелно, а като част от Големия път в Безпределността, то и този къс отрязък ще придобие вече не временно, а също трайно значение, но не поради продължителността си, а като необходима част от това, което няма край. И тогава временното става израз на вечното, крайното на безкрайното, пределното на безпределното. Сам по себе си този отрязък е лишен от всякакъв смисъл, но като част от Големия път придобива най-дълбоко значение. По този начин всичко може да бъде продължено в безкрайността: всяко действие и всяка мисъл, превръщайки ги в звена от веригата, протегната от миналото, нямащо начало, към бъдещето, нямащо край. И във властта на човека е да сътвори всяко звено от най-чист и благороден метал. Веригата от причини и следствия или въжето на кармата се състои от множество нишки, всяка от които се вплита във въжето от човешката воля. Да се избират елементите, влизащи в нишката, може по собствена воля. И всеки от тях продължава в бъдещето, превръщайки се в негова неразривна част. (4.181)
Колкото интересен и необикновен да е бил човешкият живот, той завършва със смърт, с което се прекратяват и всички начинания и намерения на човека, засягащи неговата личност. Личността умира с тялото. Затова е много полезно на всички лични дела да се гледа като на явления с ограничена продължителност, в рамките на едно дадено въплъщение. Добре е да се разграничи в съзнанието това, което обкръжава човека и продължава за него само един единствен живот в тялото, от това, което продължава с него и зад пределите на смъртта на тялото. Нито тялото, нито облеклото, нито вещите могат да се занесат в Надземния свят. Нито въжделенията, нито страстите, нито раздразнението, нито страхът, нито привичките, нито слабостите и всички преживявания на астрала могат да се вземат в Дева Чан, защото там няма да има астрално тяло и това, с което то живее. Много ненужни неща висят на гърба на пътника по Големия път, обременявайки ненужно неговия ход. От ненужните вещи освобождава смъртта, но по какъв начин ще се освободи човек от злобата, страха, похотта? Трябва да се пристъпи към освобождаването от този тежък товар незабавно, още от този момент. Само елементите на непреходното могат да се вземат спокойно в далечния път. И това са качествата на духа, но от светлата скала, даваща възможност на Висшата триада да се прояви и живее съзнателно на своя план. (4.205)