В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

(МАЙ). Хората винаги са строили усилено и старателно жилища и градове, които днес лежат в развалини. Така ще се покрие с вода или пясък и всичко това, което днес се съгражда от човечеството. Нека тази смяна на гнездата на цивилизациите и центровете на култури послужи като нагледен пример за различието между вечното и преходното. Необходими ли са, в такъв случай, още усилия за изграждане на нови постройки и съоръжения и през този век, щом като всичко ще послужи за разрушение от вихъра? Да, необходими са, но не като самоцел, а като средство за нарастване опита на духа и неговите способности за космическо творчество, което е бъдеща съдба на всеки дух и изисква усвояването на всички възможности, предоставени от живота на Земята. Нито едно усилие или находка не остават безплодни, а всичко ще бъде използвано някога и всяка придобивка ще се превърне в творческа възможност. Създателите и строителите на световете е трябвало да преминат през дългия стадий на човешката еволюция, за да станат такива. Владиците водят еволюцията към Висшето творчество на живота, за блед пра-образ на което служи всичко това, което твори днес човекът на Земята. (6.289)

И така, ако приемем, че смисълът на всички дела, над които се труди човек под слънцето, се заключва в самите дела, то всички те са лишени от смисъл, защото всичко на Земята е обречено на унищожение във времето и тогава животът на човека става безсмислен. Но ако се приеме, че духът на човека е безсмъртен и че трудът изостря, изтънчва и натрупва способности и таланти на човека, отлагайки нетленните и неунищожими във времето натрупвания в Чашата, като кристализира в нея съкровищата на неговата превъплъщаваща се Индивидуалност, докато смъртната личност е само слуга на своята Неумираща триада, то всичко творимо от човека придобива най-дълбок смисъл и значение. По такъв начин смисълът или безсмислието на живота зависят от познаването на Основите от човека. Хората се лутат безсмислено по планетата, защото са отхвърлени Основите на истинското Знание. Някога Казах: „Каква е ползата за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?“, а сега ще добавя: ползата от труда е огромна ако се знае, че чрез него се натрупва необходимият опит, но вече не за земното, а за комическото творчество. Духът твори в пространството чрез мисълта, на основата на знанието, придобито чрез опита на дълга поредица от въплъщения на Земята. В това е и смисълът на съществуване на човечеството на Земята. Но земята е само степен или етап от безкрайния път на човечеството от звезда към звезда. Велико е предназначението на човешкия дух. А големият смисъл на труда е в това, че довежда човека до безкрайните възможности на Космическото Творчество. (6.291)