В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
За да се откъснат от суетата и съблазните на обикновения живот, подвижниците са се оттегляли в горите и пустините, където в уединение са намирали възможност да се освободят от всичко пречещо на духовното им развитие. Но сега трябва да се намери равновесното положение или златната среда между земното и небесното, така че и земното да не се забрави, и висшето да не претърпи ущърб. Този път са го нарекли „златен“, но по-добре е ако се оприличи на „тясна пътека, водеща в живота“. Разбира се, че и земното се нуждае от внимание, и то трябва да му бъде оказано в необходимото време. Бедата не е в това, че човек си позволява да мисли усилено за нещо, а в това, че, мислейки усилено за нещо, той не намира в себе си сили да се откъсне изцяло от тези мисли и да ги замени с други. Недопустимо явление е мислите да се натрапват на съзнанието въпреки желанието или решението на волята. Дисциплината на мислите е едно от основните условия на ученичеството и образът на Учителя може много да помогне да се насочат те в необходимото направление. (6.302)
От една страна е невъзможно да се откъснеш от Земята, а от друга и да се потопиш в земното изцяло. Тази двойка противоположности е най-трудна за уравновесяване. Животът си има своите грижи и задължености и те трябва да се удовлетворяват, но и за Надземното и Висшето не трябва напълно да се забравя. Учителят може да помогне да се намери пътеката на равновесието. Терзанията на духа са неизбежни, както и на тялото, и трябва да се намери някаква опорна точка, за да не могат нито едните, нито другите да преградят Пътя. Тази опора ще бъде Учителят. При всички трудни случаи трябва да се обръщаме към него. Твърде много неща са недостъпни за земния ум. Това не трябва да се възприема, обаче, като възлагане, инертност и липса на самодейност, а като напълно осъзнато съвместно движение в бъдещето. Заедно — и това е всичко. Разделеността е една от най-опасните илюзии, защото на нейна страна е очевидността и усещането за самотност. Убедеността в несъмненото, т.е. незримото присъствие на Учителя, въпреки очевидността, ще бъде признак за избраност на ученика. (6.329)
(МАЙ).В своя вътрешен живот всеки трябва точно да определи кое принадлежи към елементите на живота, кое е временно и кое непреходно. По-големите грижи и внимание трябва да се отделят, разбира се, на последното, т.е. на елементите на непреходното, но обикновено става обратното и човек преследва това и жадува това, което не може да задържи за дълго. Тази особеност на нещата, които заобикалят хората трябва да се разбере докрай. Само тогава може да се каже: „Не виждам вещи, които да притежавам и не познавам земни явления, които да властвуват над мен“. Това, именно, ще бъде и Освобождаването от илюзиите на Плътния свят. (6.390)
Трябва постоянно да се повтаря мислено твърдението за преходността на текущия момент. Иначе ще остане впечатлението, че това, което особено силно обременява съзнанието, никога няма да премине. Затова не трябва да се забравя, че, преди всичко, не съществува вечно изпитание и че животът в тялото е с ограничен срок. Значи все някога трябва да се разделим с тялото и неговото обкръжение в плътния свят. Такова утешение може да не е много убедително, но все пак мисълта за смъртта ще поотслаби звученето на суетата. По-важен е въпросът за това с какво ще заминем и какво ще вземем със себе си. По-лесно е да се отхвърли това, което обременява, отколкото това, което е приятно и което създава илюзията за преходно благополучие. Когато сме в хотел нищо не смятаме за свое, тъй като знаем, че след един два дни ще заминем. Също и времето, прекарано попътно в някой град, не приемаме като нещо постоянно. По същия начин и всички останали събития от земния живот завършват след определено време. Ако се гледа на всичко ставащо като на мяркащи се случайно пред погледа ни пейзажи по пътя към бъдещето, те не биха привличали прекалено вниманието към себе си и не биха задържали вниманието с причинените от тях неудобства. Заради бъдещото Освобождение бихме могли да се примирим и с причинените по време на пътуването неприятности. Защото напред е Светлина, а не тъмнина. (7.83)
На преходното не трябва да се отрежда първо място в съзнанието. Моят свят и Моето дело са над всичко. Преходното бързо ще отмине и ще се замени с ново, също преходно, но Аз ще пребъда вечно. Затова Моето се поставя като глава на ъгъла. Построеното върху Моята основа ще бъде здраво и няма да се колебае от изменчивите външни услoвия. Така се изгражда твърдината на духа. На хората много им се иска да построят нещо, което е неразрушимо от времето. Но духът, който е извън времето, е отхвърлен, а всичко останало се руши. Обърнете внимание колко е неустойчиво всичко и как е невъзможно да се опрете и да разчитате на нещо. Затова трябва да се строи в духа. Домът на духа ще устои срещу земните и срещу астралните вихри. Всичко трябва да се пренесе в него, всички ценности да се съсредоточават и съхраняват в него. Нелепо е да се събира каквото и да било някъде вън от стените на Дома на духа, тъй като вихрите на времето ще унищожат всичко събрано. Можем да го наречем и Цитадела, може и Кула на духа. Не е работата в названието, а в същността на построеното. Най-невидимото, най-тънкото, най-неосезаемото и духовното се оказва най-здраво и най-устойчиво. Кулата на духа, която строите, не е самотна. Такива има много разпръснати по лицето на Земята. Стражевите огньове, запалени на тях, се виждат от далече от Нас. Тези огньове, свързвайки се и обединявайки се, образуват защитната мрежа на планетата. Към тези огньове се устремяват и Нашите лъчи от далечната ни Твърдина. Когато настъпи времето, огнените енергии на Светлината ще се предават чрез тези кули. Всеки, който върви с Мен, трябва да разбере своята отговорност за съдбата на планетата, защото всеки вървящ с Мен е Мой помощник и взема върху себе си част от Моя товар. (8.474)