В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(МАЙ).Сутрин можете да си задавате въпроса: „Какво ми готви идващият ден?“, помнейки при това, че каквото и да ни готви денят, той също ще отмине, както е отминавал и вчерашният и тези преди него. Ще премине и следващият, и цикълът на живота ще премине, и цикълът на циклите, отнасяйки в миналото всичко, което са донесли, оставяйки единствено придобития опит в отлаганията на Чашата. Бидейки вечен, духът не иска да се примири с преходността на обкръжаващото го и постоянно се стреми да го задържи до себе си, опитвайки се да въплъти във временни форми идеята за вечното. Този стремеж е запечатан в пирамиди и сфинксове, в паметници и огромни надгробни могили на отдавна умрели вождове, в статуи и каменни изваяния. От праха на земята издига за себе си духът тези паметници на отминали животи, но истинското и неразрушимо хранилище на всичко, през което е преминал духът, е Чашата. Извън нея той няма повече нищо свое от това, което е било или ще бъде. Негови са само личният опит и паметта за отминалите животи, пълният свитък на които все някога ще се разгърне пред него от горе до долу. Наследството на духа не е на Земята, а в Безпределността, защото ще дойде времето, когато малката планета ще изгори или ще замръзне в пространството, подобно на Луната. (4.325)
(Гуру). Необходимо е духовното да превишава земното, защото в противен случай има регрес. Две сили действат постоянно в човека — едната го дърпа надолу, а другата нагоре. Едната от тях винаги надделява. Поглеждайки даден човек, може да се каже кое е надтежало. Така може да усеща и знае за себе си и всеки един. Ще бъде добре ако преобладаваща е силата, увличаща нагоре. Изборът зависи от волята, която винаги е свободна да го направи. Ние сме направили този избор отдавна и го следваме неотклонно. Не може да има колебания за правилността на избрания път. Може да не достигат силите, може да има изпитания и трудности, но направлението и пътят остават неизменни през всички животи. В това е особеността на предопределения ученик. В това е силата на постъпилите във Великото Служене. В това е смисълът на Великото Дело. Осъзнаването на това бележи чертата, след която вече връщане няма. (4.326)
Всички земни вещи с времето стават негодни, което е едно постоянно напомняне за това, че всичко видимо за окото е крайно и временно. Не може гледащият и гледаното да бъдат едно и също.Те са разделени и разединени. Да се пренесе съзнанието от това, което вижда гледащия, в същността на гледащия и да се слее с него в едно, ще бъде достижение от Висшите степени на Съкровеното знание. Разбирането, че животът е само игра, вече приближава човека към решаването на най-важния въпрос от неговото съществуване на Земята, а именно: приближава го към разкриването на самия себе си, на своята същност, непреходна и нерушима във времето. Старее и боледува тялото, но духът е нерушим. Горещото сърце не познава старостта. Да се живее в духа означава да се живее извън времето и неговото разрушително въздействие върху всички преходни форми. Нека всяка смърт, разрушение и завършек на това, което е вън, да послужи като потвърждение за нерушимостта и вечността на духа, не преминаващ през вековете. (5.231)
(Гуру). Има два вида дела: едните живеят малко и бързо умират, другите не умират и след векове. Добре е когато човек отделя време и място за делата, които не умират. Който е разбрал в какво се крие смъртта и безсмъртието на нещата, може да се отдаде на служене на това, което не умира. Който на каквото и комуто служи, с него и ще пребъде. Безсмъртните се обкръжават с безсмъртно — и мисли, и предмети, и дела. (6.135)
Много трудно е да се съвместят в съзнанието и да се уравновесят космичното и земното, вечното и личното, непреходното и преходното, но е необходимо. Едва тогава всяко нещо от обикновеното човешко съществуване ще намери своето място в общата схема и ще бъде осмислено. В Космоса съществува целесъобразност, на която се подчинява съществуването дори на тревите и цветята, а още повече — животът на човека. Когато човек разбере целта на своето съществуване на земята и го съчетае с целесъобразността на цялостния живот на планетата, тогава ще може да придобие толкова необходимото му равновесие между вечното и временното и да осъзнае временното като неизбежен път към вечното, т.е. като мост към Безпределността. Духът е вечен, зърното на духа е вечно, но всички негови наслоения, всички обвивки на духа, всички форми, в които той се облича, се намират в процес на постоянно изменение и нарастване на влизащите в тях елементи. (6.28)