Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Той разсеяно разтриваше пръста на крака си през чорапа.
— Не можех да си представя останките й да стоят в мавзолей. Никога не съм можел да понасям гробници. Ужасно глупави неща. Повдига ми се само при мисълта за тях. Веднъж ходих в Ню Орлиънс. Всички онези циментови гробове… о-о.
Той поклати глава с отвращение.
— Не се страхувам от смъртта, но когато умра искам да стана отново част от живота. Пепел в пепелта. Това с естественият кръговрат. Затова реших да купя парцел на гробищата и да погреба праха на Селина в земята, където се е родила и израснала. Убеден съм, че ме смятате за налудничав старец, Алекс, но така мислех тогава, а и сега не съм се променил. Не казах на никого, защото бях объркан, разбирате ли?
— Защо просто не разпръснахте праха й някъде?
— Мислех и за това, но сметнах, че един ден вие може да се появите и да поискате да видите къде е погребана майка ви.
Алекс почувства, че й прилошава. Наведе глава и се загледа във върховете на ботушите си, които все още бяха мокри от ходенето из канавката.
— Допускам, че ме смятате за вампир за това, че искам да отворя гроба на майка си. И Рийд също.
Енгъс махна с ръка.
— Рийд обича да си дава мнението, но понякога греши.
Тя пое тежко дъх и каза:
— Този път наистина греши. Повярвайте, не ми беше лесно дори да го помисля, а още по-малко да помоля за такова нещо. Струваше ми се, че едно по-обстойно разследване от съдебен лекар би хвърлило светлина върху…
Гласът й се провлече. Нямаше желание, а и не беше убедена, че трябва да продължи. Вчера мислеше, че ексхумацията може да й осигури веществено доказателство, което търси. Но тъй като това беше невъзможно, сега тя не искаше да научава истината и всичките й усилия доведоха само до по-голямо травматизиране не само на нея, но и на всички около нея.
Обяснението на Енгъс звучеше толкова правдоподобно и искрено. Плащането на разноските по погребението и уреждането на всички неща е било акт на милосърдие от негова страна, с който е искал да освободи баба й от това бреме.
Щеше й се да му повярва. Като дъщеря на Селина това я накара да се почувства по-добре. Като следовател обаче то я оставяше с празни ръце, осуетяваше плановете й и я караше да бъде подозрителна и да мисли, че нещо й е било измъкнато изпод носа.
— Готова ли сте да ви върна в града?
Рийд стоеше на вратата, опрял рамото си на рамката й и безочливо чистеше зъбите си с клечка, която местеше от единия край на устните си в другия. Беше свършил със закуската, но настроението му не се беше променило особено.
— Да. Готова съм. Ще бъдете ли така любезен да ме откарате обратно?
— Колкото по-скоро се върна на работа, толкова по-добре. Някой трябва да се погрижи за онези, които са решили да шофират в такова време.
— И без това сте дошла, защо не останете тук и да прекарате деня с мен до камината? — предложи Джуниър. — Можем да си направим пуканки. Селина някога много ги обичаше. Ще помоля Лууп да ни приготви нещо вкусно и ще ви откарам по-късно, когато разчистят пътищата.
— Чудесна идея, Джуниър. Благодаря, но имам работа.
Опитваше се да я примами да остане, но тя беше непреклонна. Семейство Минтън ги изпратиха до вратата. Не видяха Сара Джоу. Явно не беше разбрала, че в къщата има гости, иначе щеше да се появи.
Енгъс прегърна Алекс през рамото, когато минаваха през коридора. Заговори й тихо:
— Знам, че ви е трудно, моето момиче.
— Да, така е.
— Как е баба ви?
— Обаждам се в болницата всеки ден, но няма никаква промяна.
— Е, обадете се, ако имате нужда от нещо.
Алекс го погледна с неприкрито учудване.
— Енгъс, защо сте толкова мил с мен?
— Заради майка ви, а и защото ми харесвате. И защото нямам какво да крия.
Когато й се усмихна, Алекс разбра откъде Джуниър с наследил чаровната си усмивка. Той и Рийд разговаряха за нещо помежду си. Дочу Рийд да казва:
— Случайно попаднах на една твоя стара приятелка в бар „Последен шанс“ снощи.
Името на бара привлече вниманието й, тъй като по-късно вечерта имаше уговорена среща на същото място.
— Ами! — отговори Джуниър. — Коя беше?
— Глория или нещо подобно. Забравих името й по мъж. С черна къдрава коса, тъмни очи и дълги бедра.
— Глория Толбърт. Как изглежда сега?
— Напълняла е.
Джуниър се изсмя цинично.
— Така ли? Тя си взе силен мъж, който да я задоволява.