Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Никога ли не си ходила на училище с момчета?
— Не.
— Хубаво момиче като теб би трябвало да се разбира са тях.
— Благодаря, но си знам, че не съм особено хубава. Не и като Фийб.
— Разбира се, че не си хубава като Фийб. Ти си хубава по свой си начин. Това им е най-интересното на жените. Всяка е различна.
Той я нарече жена! Тя запомни този комплимент, за да му се порадва, когато остане сама.
— Благодаря ви, че сте толкова мил, но си знам как изглеждам.
— Аз съм голям специалист по въпроса за жените, Моли. Трябва да ме слушаш.
Искаше й се да му повярва, но не можеше.
— Футболист ли сте, господин Кейлбоу?
— Бях, но сега съм главен треньор на Старс.
— Страхувам се, че не знам нищо за футбола.
— Това изглежда е характерно за женската част от вашето семейство. — Той скръсти ръце. — Сестра ти не те ли доведе на мача този следобед?
— Не.
— Срамота! А трябваше.
Тя си помисли, че е усетила неодобрение в гласа му. През главата й мина мисълта, че и той може да не харесва Фийб! Реши да опита почвата.
— Сестра ми не иска да се занимава с мен. Налага се, нали виждате, тъй като и двамата ми родители са починали. Но всъщност не ме иска. — Това поне беше вярно. Сега имаше цялото му внимание и, тъй като не искаше да загуби, започна да си измисля. — Не ми разрешава да се върна в старото си училище и крие писмата, които ми изпращат моите приятели.
— Защо ще прави нещо такова?
Дейното въображение на Моли надделя.
— Някаква жестокост, предполагам. Някои хора се раждат такива, нали знаете. Тя не ми позволява да напускам къщата и ако това, което правя, не и хареса, ме оставя на хляб и вода. — Внезапно я осени вдъхновение. — И понякога ме бие.
— Какво?
Тя се уплаши, че е отишла твърде далече, затова додаде бързо:
— Но не боли.
— Трудно ми е да си представя, че сестра ти прави нещо такова.
Не й харесваше да слуша как той защитава Фийб.
— Вие сте силен мъж и нейната външност влияе на преценката ви.
Той едва не се задави.
— Би ли ми обяснила това?
Съвестта й и казваше да не говори повече, но той беше толкова мил, а тя толкова много искаше той да я хареса, че не можа да се спре.
— Тя се държи различно, когато е с мъже, не така, както с мен. Тя е като Ребека, първата госпожа Де Уингър. Мъжете я обожават, но в душата си тя е доста отмъстителна. — Отново си помисли, че може би попрекалява, затова смекчи думите си. — Не че е съвсем лоша, разбира се. Само малко порочна.
— Ще ти кажа нещо, Моли. Старс е част от семейното ти наследство и ти трябва да знаеш това-онова за отбора. Какво ще кажеш, ако помоля Фийб да те доведе след училище на тренировка, някои ден през следващата седмица? Ще можеш да се запознаеш с играчите и да понаучиш нещичко за играта.
— Ще го направите ли?
— Разбира се.
Заля я благодарност към него и тя не успя да усети вината си.
— Благодаря. Ще ми бъде много приятно.
В този момент Пег подаде глава през вратата и смъмри Моли, че не си е в леглото. Тя каза довиждане на Дан и се върна в стаята си. Когато Пег излезе, извади господин Браун от скривалището му и се мушна с него под завивките, въпреки че беше прекалено голяма, за да спи с парцалено животно.
Тъкмо заспиваше, когато чу леко почукване на вратата и се усмихна във възглавницата. Не можеше да отвори вратата, защото не искаше Фийб да разбере, че е пуснала Пух в стаята си. Но все пак й беше приятно, че някой иска да е с нея.
10.
Фийб погледна към видеокасетата на седалката до нея. Да се появява така, без да се обади в дома на Дан Кейлбоу, беше най-глупавото нещо, което някога е правила. Но вместо да обърне кадилака на Бърт и да се върне вкъщи, тя се взря встрани от пътя, за да открие дървената пощенска кутия, за която Кристъл Гриър й беше споменала. Гледаше и репетираше думите, които щеше да му каже, когато пристигне.
Ще бъде нехайна. Ще каже на Дан, че Пол се е появил с видеокасетата малко след като той си е заминал. Тъй като знаела, че Дан иска да види филма, преди да си легне, решила да му я донесе, а и нощта е толкова приятна. Няма проблеми, наистина.
Тя се намръщи. Беше един през нощта. Може би е по-добре да не споменава нито за приятната нощ. Може би е по-добре да каже, че не й се спи и е решила да се поразходи с колата, за да се отпусне.
Истината беше, че искаше да го види отново, преди да е загубила смелостта си. Чувстваше се дълбоко потресена от онзи момент, когато усети желанието да го целуне. Сега имаше нужда да го види сам, да не ги прекъсват, да се опита да открие какво означават тези чувства.
Имаше милион причини, заради които тя не биваше да усеща притегателната му сила, но никоя от тези причини не обясняваше чувството, което изпита тази вечер с него — сякаш тялото й бавно се съживяваше. Усещането беше едновременно ужасяващо и въодушевяващо. Той не криеше факта, че не я харесва, но в същото време тя чувстваше, че е привлечен от нея.