Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Моля те, седни — промълви той тихо. — Обещавам да не се приближавам до теб, но трябва да поговорим.
— Това е някаква ваша игра, нали — прошепна тя. — За удоволствие.
— Да.
— За мен не беше игра.
— Знам. Съжалявам.
— Как можеш да правиш такива неща?
— Тя иска това.
— Но защо?
— Тя е силна жена. Влиятелна. Понякога се уморява от това, че винаги тя трябва да контролира нещата.
— Тя е болна. И ти също.
— Не съди, Фийб! Тя не е болна. До тази вечер онова, което е ставало помежду ни, не е засягало никого.
Тя се разтрепери отново.
— Ти щеше… Ами ако не беше спрял?
— Щях да спра. Още като те докоснах. — Той се изкашля. — Валери е с малко по-малки гърди от твоите.
Коленете вече не я държаха и тя се стовари в най-близкия стол. Той се приближи внимателно до нея, сякаш се страхуваше, че тя отново ще запищи.
— Какво правеше тук?
Тя си пое треперливо дъх.
— Пол дойде на празненството малко след като ти си тръгна. Аз… аз ти донесох видеокасетата, която ти искаше.
Тя повдигна ръце беззащитно, като разбра, че я е изтървала.
— Но аз казах на Роналд да не ми я изпраща тази вечер.
— Аз мислех… Не ми се спеше и… Няма значение, идеята беше глупава.
— Можеш дори да го повториш.
— Тръгвам си.
Тя подпря ръце на облегалката на стола и успя да се изправи.
— Имаш нужда от няколко минути, за да се успокоиш, преди да се опиташ да шофираш. Ще ти предложа нещо. На празненството не ядох нищо и съм гладен. Какво ще кажеш да направя няколко сандвича.
В изражението му имаше момчешко нетърпение да й достави удоволствие и то заглуши остатъците от страха й, но той беше прекалено едър и прекалено силен, а тя не беше се съвзела след онези мигове, когато миналото сякаш се повтаряше.
— По-добре да си вървя.
— Страхуваш се да стоиш сама с мен, нали?
— Просто съм уморена, това е всичко.
— Уплашена си.
— Бях съвсем безпомощна. Ти си силен мъж. Не можеш да си представиш какво е.
— Не, не мога. Но вече всичко това свърши. Няма да те нараня. Знаеш го, нали?
Тя кимна бавно. Наистина го знаеше, но все още й беше трудно да се отпусне.
Той й се усмихна.
— Знам защо бързаш да се прибереш вкъщи. Искаш да събудиш малката си сестра и да започнеш да я пердашиш.
Тя го изгледа объркана.
— За какво говориш?
— Госпожица Моли и аз проведохме интересен разговор тази вечер. Но няма да ги разкажа нищо, ако не ми позволиш да ги приготвя нещо за ядене.
Тя видя предизвикателната искрица в очите му. Той се превърна в треньора, поставящ на изпитание духа й, както правеше и с момчетата си. Знаеше, че няма да я нарани. Ако този път избяга, дали някога ще може да се спре?
— Добре. Само за малко.
Беше й трудно да върви по непознатата пътека. Веднъж се спъна, но той не се пресегна към нея, за да й помогне. Замисли се дали той знае, че тя би изгубила присъствие на духа, ако той я докосне в тъмното.
Той искаше да я накара да се отпусне и затова започна да й разказва за къщата, докато вървяха напред.
— Купих този имот миналата година и го ремонтирах. Има овощна градина и конюшня, където мога да държа няколко коня, ако искам. Тук има столетни дървета.
Стигнаха до верандата. Той се наведе и взе видеокасетата, която тя беше изтървала, после отвори входната врата, светна лампата и я въведе вътре. Вляво тя видя стълбище, а вдясно имаше коридор със сводест таван, който водеше към страничното крило на къщата. Тя го последва натам и попадна в просторно помещение просто подредено и примамващо.
Дългата стена от незамазан камък грееше меко под светлината на лампите. Помещението представляваше двуетажна жилищна площ, уютна, старомодна кухня и удобен таван. Върху паркета имаше различни мебели, между които кушетка в убито зелено, примесено с червеникави и жълти нюанси, огромни меки кресла и стар чамов бюфет. Една дървена пейка, носеща белезите на десетилетия, служеше за масичка за кафе. На нея имаше шахматна дъска и купчина книги. На полицата над голямата каменна камина стояха груби, дървени свещници, глинени съдове и няколко старинни метални кутии. Предполагаше, че той живее заобиколен от мраморни статуи на голи жени, а не в този уютен, простичък рай, които толкова напомняше за прерията на Илинойс. Подаде й светлосиня риза.
— Може би ще искаш да облечеш това. До кухнята има баня.
Тя осъзна, че все още стиска предницата на роклята си. Взе ризата от него, извини се и отиде в банята. Погледна отражението си в огледалото и видя, че очите й са огромни и уязвими — отворени прозорци към всичките й тайни. Пооправи косата си с пръсти и изтри с една кърпичка размазаната спирала. Едва когато се почувства спокойна, Фийб излезе от банята.