Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Без предупреждение в очите й се появиха сълзи. Години наред тя дори не беше мечтала, че ще й се случи нещо такова. Дали беше глупачка или имаше възможност да възвърне женствеността си?
Светлините на фаровете попаднаха върху дървената пощенска кутия и тя стисна за миг очи. На кутията нямаше име, но номерът беше същия. Намали скоростта и зави по тесен, настлан с чакъл път. Нощта беше облачна. Лунната светлина едва стигаше, за да се види стара овощна градина. Фийб пресече един дървен мост, направи широк завой и тогава видя светлините.
Безразборно построената каменна къща нямаше нищо общо с лъскавия ергенски дом, който тя си беше представяла. Къщата беше построена от дърво и камък, имаше три комина и навес от едната страна. Стъпалата водеха към старомодна веранда, обградена от извит парапет. Под приветливата светлина, идваща от предните прозорци, тя видя, че капаците и входната врата са боядисани в перлено зелено.
Чакълът хрущеше под гумите. Тя спря и изгаси двигателя. Внезапно външните лампи угаснаха, последвани от вътрешните. Тя се поколеба. Сигурно е пристигнала точно преди той да си легне. Но все пак още не беше заспал.
Грабна видеокасетата от седалката, преди да е загубила смелостта си, отвори вратата на колата и излезе. В далечината се чу бухал и зловещият звук я притесни още повече. Докато вървеше предпазливо към верандата, и се искаше да не е толкова тъмно.
Фийб сложи ръка на парапета и внимателно изкачи четирите каменни стъпала. В тъмнината свиренето на щурците звучеше злокобно, а не дружелюбно. Сякаш скърцаха вратите в населяван от духове дом. Тя не откри звънец, само тежко метално чукче. Повдигна го и потръпна, когато то се блъсна с тъп звук.
Секундите течаха, но никой не й отваряше. Притеснението й се увеличаваше. Почука отново, но й се прииска да не беше правила това, защото осъзна, че греши ужасно. Беше неудобно. Въобще нямаше как да обясни присъствието си. Какво си беше въобразявала? Ще се измъкне и…
Тя ахна, когато една длан затисна устата й. Преди да успее да реагира, някаква силна ръка я сграбчи през кръста. Кръвта се оттегли от лицето й и краката й се подкосиха, когато откри, че не може да помръдне.
Един заплашителен глас прошепна в ухото й:
— Ще те завлека в гъсталака.
Тя замръзна от страх. Опита се да извика, но не можа да издаде звук. Всичко беше както през онази нощ, когато беше на осемнайсет. Краката й се отлепиха от земята и той я понесе по стъпалата, сякаш въобще не тежеше. Тъмнината и уплахата я задушаваха. Той я повлече към дърветата, а устните му бяха долепени до ухото й.
— Бори се — прошепна той. — Бори се здраво.
Но все пак знаеш, че няма да има никаква полза.
Познатото произношение проникна през уплахата й и тя осъзна, че Дан е този, който я държи. Главата й се замая. Всичко се повтаряше отново! Той я привлече, тя флиртуваше с него и сега той щеше да я изнасили. Тялото й вече не беше като парализирано. Не можеше да позволи, това да се повтори.
Тя започна отчаяна борба за свободата си, като го риташе и се опитваше да го удари с лакътя, но той беше силен, толкова по-силен от нея, с твърди като стомана мускули, оформени през годините тренировки. Той я отнесе в гъсталака, сякаш тя не тежеше повече от дете. Опита се да извика, но ръката, която затискаше устата й беше безмилостна.
— Хубаво. Добре се бориш, скъпа. Караш ме да се потрудя.
Тя се извиваше в ръцете му и се опита да извика изпод дланта му, но той я държеше здраво. Пред себе си видя някаква неясна кръгла фигура от дърво и когато се приближиха, видя, че това е беседка.
— Ще си го получиш — шепнеше той. — Точно както го харесваш. Ще те нараня, щом толкова го искаш.
Той я издърпа по стъпалата и мина през сводестия отвор в покритите с бръшлян стени. И дори не се задъхваше.
— Ще бъдеш безпомощна. Мога да правя каквото си поискам с теб, а ти няма да успееш да ме спреш.
Той я издърпа сред мрака и ужасът се вкопчи в нея, както и в онази гореща и тъмна барака край басейна, преди толкова време. Едната му ръка продължаваше да стои на устата й, а другата се мушна под полата й и затърси бикините й.
— Първо ще сваля това.
Ужасните звуци, които се зараждаха в гърлото й бяха възпирани от дланта му. Не беше искала това. Моля те, Господи, не позволявай това да се случи отново! Страшният шепот се чу отново в ухото й:
— Може би трябваше да започна оттук. Това ли искаш?