Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Ризата, която й беше дал, стигаше до средата на бедрата й. Когато влезе в кухнята, нави нагоре ръкавите. Дан тъкмо изваждаше пълнозърнест хляб и месо от хладилника.
— Какво ще кажеш за печеното телешко?
— Не си падам много по телешкото.
— Имам също салам и пуйка.
— Предпочитам най-обикновено сирене.
— Печено сирене? Правя го страхотно.
Толкова искаше да й достави удоволствие, че тя не се сдържа и се усмихна.
— Добре.
— Искаш ли вино или бира? Имам и изстуден чай.
— Чай, ако обичаш.
Тя седна до стара, разтегателна маса от орех.
Той наля на двамата по чаша чай и започна да прави сандвичите. На масата лежеше отворена „Кратка история на времето“ от Стивън Хокинг. Фийб се възползва от възможността да възстанови поне донякъде нормалните отношения помежду им.
— Доста тежко четиво за спортист.
— Не е лоша, ако съм разбрал правилно всички думи.
Тя се усмихна.
Той метна сандвичите да се пекат.
— Интересна книга. Дава ти теми за размисъл. Кварки, притегляне между телата, черни дупки. Докато ходех на училище, обичах научните дисциплини.
— Предпочитам да изчакам да я филмират. — Тя остави книгата и отпи от чая си. — Кажи ми какво стана с Моли.
Той се подпря на ръба на готварската печка.
— Това хлапе е майстор на лъжите. Срещнах я, когато влязох в къщата да се обадя по телефона. Каза ми някои неща за теб, от които може да ти понастръхне косата.
— Какви например?
— Това, че я държиш затворена в къщата. Освен това късаш писмата за нея и я оставяш на хляб и вода, когато си й ядосана. И я пердашиш.
— Какво!
Фийб едва не изтърва чая си.
— Каза, че не боли.
Фийб беше зашеметена.
— Защо ще говори такива неща?
— Изглежда, че не те обича особено.
— Знам. Прилича ми на суетлива стара мома. Не одобрява начина ми на обличане, шегите ми не са й смешни. Дори Пух не харесва.
— Това може би показва, че преценките й са добри.
Тя го изгледа сърдито.
Той се усмихна.
— Всъщност, през по-голямата част от времето, когато говорехме, кучето се беше свило до краката й. Изглеждаха ми като стари приятели.
— Не мисля, че е така.
— Е, може и да греша.
— Тя наистина ли ти каза, че я пердаша?
— Да. Каза, че не си лоша, а само порочна. Мисля, че те сравни с някоя си Ребека, първата госпожа Де Уинтър.
— Ребека? — Изведнъж тя се досети и поклати глава. — Всичките тези приказки за Достоевски, а пък гадинката четяла Дафни дю Морие. — Тя се замисли за миг. — Откъде знаеш, че не ти е казала истината? Възрастните често бият децата.
— Фийб, когато стоеше до страничната линия, ти изглеждаше като пред припадък всеки път, когато някои поемеше по-силна топка. А и просто го нямаш този побойнически инстинкт. — Той обърна сандвичите. — Например, поправи ме, ако греша, но предполагам, че не само лошият апетит беше причина да откажеш печеното на Виктор, през онзи ден, когато ядохме в кухнята ти. Да не говорим пък за това хубаво месо за сандвичи в моя хладилник.
Този мъж виждаше твърде много.
— Всичките тези нитрати не са здравословни.
— Ъхъ. Хайде, скъпа, можеш да кажеш на татко Дан своята малка грозна тайна. Вегетарианка си, нали.
— Много хора не ядат месо — каза тя предпазливо.
— Да, но повечето от тях не го крият. А ти не казваш нищо.
— На никого не му влиза в работата. Просто най-случайно предпочитам незапушени артерии, това е всичко.
— Хайде, Фийб, отново се въртиш около истината. Имам чувството, че хранителните ти навици нямат нищо общо с твоите артерии.
— Не разбирам за какво говориш.
— Кажи ми истината.
— Добре! Обичам животните. Това не е престъпление! Още като малка не можех да понасям мисълта, че ще изям някое от тях.
— Но защо си толкова потайна?
— Не съм искала да бъда потайна. Просто… не съм си изяснила нещата философски. Не бих носила кожи, но гардеробът ми е пълен с кожени обувки и колани. Освен това, мразя всички тези цепещи косъма на две спорове, в които хората се опитват да те въвлекат. Въздържаността ми донякъде е по навик, предполагам. Надзирателката в интерната ме тормозеше заради това.
— Как?
— Веднъж, когато бях на единадесет, стигнахме до открит спор заради една свинска пържола. Останах на масата почти цялата нощ.
— Хващам се на бас, че си си мислила за „Прасенцето“.
— Откъде знаеш?
— Съвсем очевидно е, че си голяма почитателка на А. А. Милне, скъпа. — Очите му грееха развеселено. — Продължавай. Какво се случи?