Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Сега съм треньор на Уебстър.
— Това има ли някакво значение?
— Играчите трябва да бъдат сменяни, а понякога и да се продават. Трябва да има някакво разстояние помежду ни.
— Странен начин да се поддържат приятелства.
— Просто нещата са такива. Всички го разбират.
Въпреки че другите се виждаха, пейката беше достатъчно прикрита от храстите и Фийб имаше чувството, че са сами. Тя толкова силно чувстваше присъствието му, че кожата й настръхна.
Женският писък, който се чу, беше добре дошъл, защото я разсея. Тя погледна през една дупка в храстите и видя жена, която смъкна горницата на банския си.
Виковете и писъците, придружаващи действията й, бяха толкова силни, че Фийб се притесни да не събудят Моли и да я уплашат.
— Празненството става малко буйничко.
— Не съвсем. Всички се държат, доколкото могат, добре, защото възрастните са с тях.
— Какви възрастни?
— Ти и аз. Момчетата не биха си показвали рогата, щом собственикът и главният треньор са наоколо. Особено пък след като са загубили днес. Спомням си някои празненства от времето, когато играех. Продължаваха чак до вторник.
— В гласа ти се усеща носталгия.
— Имаше приятни неща.
— Като например да те хвърлят в басейна и да оценяваш момичета в мокри фланелки?
— Не ми казвай, че имаш нещо против състезанията на момичетата с мокри фланелки. За повечето футболисти това е единственото, което мотат да нарекат културно събитие.
Тя се разсмя. Но смехът й замря, когато видя как я гледа той. Морско зелените му очи изглеждаха загадъчни през стъклата на очилата му. Между тях сякаш пропукваше нещо, някакво напрежение, което не би трябвало да бъде там. Тя беше поласкана и изплашена. Наведе глава и отпи бързо от виното си. Той проговори тихо.
— С мен се държиш твърде притеснено за жена, която флиртува с всичко, което носи панталони.
— Не е вярно.
— Лъжеш, скъпа! Дяволски те притеснявам.
Въпреки виното устата й пресъхна. Тя се насили да се усмихне хитро.
— Сънуваш си, любовнико… Наведе се към него достатъчно близо, за да усети одеколона му. — Гълтам мъже като теб за закуска и пак мога да си поръчам обяд от пет блюда.
Той се разсмя.
— По дяволите. Фийб! Иска ми се да се харесвахме повече, защото можехме да си прекараме наистина добре.
Тя се усмихна и се опита да каже нещо наистина прелъстително и лекомислено, но откри, че нищо не може да измисли. В главата й заскърцаха пружините на месинговото легло, но този път вместо младата Елизабет, на него лежеше тя. Тя беше тази, която носеше дантелените бикини, а презрамката се беше свлякла от рамото й. Тя си представи как той стои пред нея с разкопчана риза, а вентилаторът се върти над тях.
— По дяволите…
Ругатнята беше произнесена тихо и дрезгаво. Не беше част от съня, а се изплъзна от устните на истинския мъж.
Тя се вгледа в очите му и тялото и се почувства освободено от натрупаните с годините прашни паяжини, влажно от падналата роса. Усещането беше толкова особено, че й се прииска да избяга, но в същото време й се искаше и да остане завинаги. Беше завладяна от изкушението да се наведе напред и да докосне устните му със своите. И защо пък не? Той я смяташе за първокласна свалячка. Нямаше откъде да знае, че такъв жест въобще не отговаря на характера й. Само този път, защо да не се възползва?
— Ето те, Фийб.
И двамата обърнаха глави към пролуката в храстите, откъдето се подаваше Рон.
След като Рон бе нает отново, двамата с Дан се държаха на разстояние, така че избухвания нямаше. Фийб се надяваше, че това няма да се промени.
Рон кимна на Дан, после заговори на Фийб.
— След малко ще си тръгвам. За почистването има кой да се погрижи.
Дан погледна часовника си и се изправи.
— И аз трябва да вървя. Пол появи ли се с онези филми за мен?
— Не съм го виждал.
— По дяволите! Той има видеокасета, която ми се искаше да прегледам, преди да си легна.
Рон се усмихна на Фийб.
— Дан е прословут с това, че оцелява само с четири часа сън на денонощие. Истински работяга е.
Фийб беше потресена от срещата си с Дан, защото й се струваше, че е разкрила твърде много от себе си. Тя се изправи и прокара пръсти през косата си.
— Хубаво е като знам, че парите ми не са дадени напразно.
— Искаш ли да ти донеса касетата, веднага щом той дойде? — попита Рон.
— Не. Не се притеснявай. Но му кажи, че тя трябва да бъде на бюрото ми до седем сутринта. Искам да й хвърля един поглед, преди да съм се видял с моите хора. — Той се обърна към Фийб. — Трябва да се обадя. Вътре има ли телефон, който мога да използвам?