Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Секундите се влачеха като минути, а минутите — като часове. С ъгълчетата на очите си тя наблюдаваше момичетата от агитката на Старс, които бяха облечени в прозрачни златисти костюми, покрити със сини пайети и аплодираше заедно с тях. Послушно ръкопляскаше, когато Боби Том улавяше пас след пас, срещу силната защита на Бронкос, както щеше да чуе по-късно да я определят. И се улавяше, че насочва поглед към Дан Кейлбоу по-често, отколкото й се нравеше.
Той крачеше покрай страничните линии, а тъмнорусата му коса блестеше под ярката слънчева светлина, която проникваше през средата на купола. Бицепсите му опъваха късите ръкави на фланелката му, а вените на мускулестия му врат туптяха, когато извикваше наставленията си. Той въобще не се спираше. Крачеше, беснееше, крещеше, размахваше юмрук във въздуха. Към края на първата четвърт едно прекратяване на играта от страна на съдията го разгневи и той измъкна слушалката от главата си, като се канеше да нахлуе в игрището. Трима от неговите играчи скочиха от скамейката и го възпряха със сила. Те действаха съвсем организирано и тя предположи, че им се е случвало да правят това и преди. Въпреки че по закон отборът принадлежеше на нея през следващите няколко месеца, тя знаеше, че Старс всъщност беше и негов. Той я ужасяваше и омайваше едновременно. Би дала всичко на света, за да бъде толкова безстрашна.
Най-после се чу съдийският сигнал, отбелязващ края на първата четвърт. За всеобща изненада Чикаго Старс завършиха наравно с Бронкос — седем на седем.
Боби Том се втурна към нея със сияещо изражение. Тя не се сдържа и отвърна на усмивката му.
— Надявам се, че следващата седмица, когато играем с Чарджърс, ще мога пак да се добера до вас, госпожице Съмървил. Вие ми носите късмет.
— Мисля, ме късмет ти носи твоят талант.
Тогава се чу разгневеният глас на Дан:
— Дентън, ела тук! Имаме да играем още три четвъртини. Да не си забравил!
Боби Том и намигна и побягна.
9.
Фийб стоеше под трепкащите сенки, които хвърляха фенерите, разположени на равни интервали около басейна в дома на семейство Съмървил и наблюдаваше петте жени, които се кискаха край Боби Том Дентън. Хората от управлението и персонала на Старс не бяха сметнали, че смъртта на Бърт и това, че Фийб скоро щеше да напусне къщата, са достатъчни извинения да се отмени празненството, давано от Бърт всяка година, след първата среща за сезона. Докато Фийб беше на мача, секретарката й се занимаваше с хората, които подготвяха празненството. Фийб беше заменила яркорозовата си рокля с друга, която не се набиваше толкова на очи — оранжево-розова памучна рокля с презрамки.
Загубата този следобед от Бронкос беше помрачила началните часове на събирането, но след като алкохолът започна да се лее по-свободно, настроението се оживи. Вече беше почти полунощ и пълните с пържоли, шунка и опашки от омари чинии се изпразниха. Фийб беше представена на всички играчи и на съпругите и приятелките им. Играчите бяха изключително учтиви с новата си собственичка, но всичките тези спортисти около нея я връщаха към лошите спомени, затова тя седна на доста отдалечена от басейна дървена пейка, прикривана от няколко храста.
Фийб чу познат глас и изпита странна тръпка, когато погледна към вътрешния двор и видя Дан. Рон й беше казал, че в неделната вечер треньорите са най-заети, защото оценяват играта на футболистите и работят над плана си за следващата седмица. Въпреки това през цялата вечер тя се оглеждаше за него.
Той се спираше при различни групички. Тя го наблюдаваше от скритото си място и осъзна, че той постепенно се приближава. Видя, че си е сложил чифт очила с тънички рамки. Контрастът между тези фини очила и суровата му хубост раздвижи нещо непознато в нея. Той се приближи и тя кръстоса крака.
— Никога не съм те виждала с очила.
— Лещите започват да ми пречат, след като съм ги носил почти четиринайсет часа.
Той отпи от бирата си и метна крак на пейката. Този мъж сякаш излизаше от зноен сън на Тенеси Уилямс, помисли си тя и в главата й се завъртя бавно филмова лента. Можеше да си го представи в занемарената библиотека на западаща плантаторска къща, с мокра от пот бяла риза след страстна среща в месинговото легло с някоя млада Елизабет. Между зъбите си стискаше пура и прелистваше нетърпеливо някакъв стар дневник, за да открие къде е скрила семейното сребро прабаба му.