Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Тонът му беше изключително делови и тя се зачуди дали не си е и мислила случилото се помежду им в онези луди, напрегнати мигове преди няколко минути. Фийб не искаше да разбере колко неспокойна я оставя, затова заговори нехайно:
— Нямаш ли си в онази таратайка, която караш?
— Има две места, където не мога да търпя телефони. В колата и в спалнята си.
Той беше спечелил и тя се опита да скрие това с лениво движение към една врата в далечния край на къщата.
— Най-близкият е в дневната.
— Благодаря, бебчо.
Той се отдалечи и тогава Рон се намръщи срещу нея.
— Не бива да му позволяваш да се отнася към теб без нужното уважение. Собственикът на клуб…
— И как точно да го накарам да престане? — сопна се тя, като насочи разочарованието си срещу Рон. — Не искам да чувам какво биха направили Ал Дейвис или Еди Ди… както и да е там.
— Едуард Ди Бартоло — уточни той търпеливо. — Собственикът на Сан Франсиско Форти Найнърс.
— Не беше ли той онзи, който даваше на играчите си и съпругите им големите подаръци?
— Да, точно той. Екскурзии до Хаваите. Големи суми за подаръци.
— Мразя го!
Той я потупа по рамото.
— Нещата ще потръгнат, Фийб. Довиждане. До утре сутринта.
Той я остави и тя се загледа към къщата, накъдето беше изчезнал Дан. Защо от всички мъже, появили се в живота й, точно този трябваше да я привлича по този начин? Каква ирония! Най-много се страхуваше от физически силните мъже във върхова спортна форма, а сега се чувстваше притеглена от точно такъв мъж. Мъж, който ставаше още по-опасен заради острия си ум и необичайното си чувство за хумор.
Само да не беше си тръгвал толкова рано. Откакто дойде в Чикаго, тя имаше чувството, че е отнесена в някаква екзотична страна и не знае нито езика, нито обичаите й. Срещата с Дан тази вечер само засили това усещане. Беше объркана, но и изпълнена със странно предчувствие. Предчувствие, че ако той беше останал, между тях можеше да се случи нещо вълшебно.
Моли сви колене и скри краката си под дългата синя памучна нощница. Седеше свита до прозореца на огромната всекидневна и гледаше онова, което можеше да се види от празненството. Пег, икономката, я беше изпратила да си легне още преди час, но шумът й пречеше да заспи. Притеснена беше и от мисълта за срядата, когато трябваше да тръгне в новото училище и всички деца щяха да я намразят.
Нещо студено и мокро се потърка в голия й крак.
— Здравей, Пух.
Моли се пресегна да погали меката главичка на кучето. Пух се повдигна и сложи предните си лапи върху бедрото на момичето.
Моли повдигна кучето в скута си, наведе глава и му заговори тихо:
— Ти си добро момче, нали, Пух. Добро, сладко кученце. Обичаш ли, Моли? Моли те обича, кученце.
Тъмните й кичури се смесваха с бялата козина на Пух. Моли допря буза до главичката на кучето, която беше мека като пухче за пудра, а Пух я близна по брадичката. Отдавна никой не беше я целувал, затова не помръдна лицето си, за да може Пух да го направи отново.
Вратата вдясно се отвори. Влезе някакъв грамаден мъж и тя бързо пусна Пух. Стаята тънеше в сумрак, затова той не видя Моли, докато се приближаваше към телефона, поставен на масата до дивана. Но преди да успее да набере номера, Пух скочи към него, за да го поздрави.
— По дяволите. Долу, куче!
За да предотврати възможно неудобно положение, Моли се покашля учтиво и се изправи.
— Няма да ви ухапе.
Мъжът остави слушалката и погледна към Моли. Тя видя, че усмивката му е красива.
— Сигурна ли си в това? Изглежда ми доста свиреп.
— Името му е Пух.
— Всъщност с него вече сме се срещали, но мисля, че с теб не съм се запознал. — Той се приближи. — Аз съм Дан Кейлбоу.
— Приятно ми е. Аз съм Моли Съмървил.
Тя протегна ръка и той я стисна тържествено.
— Здравей. Моли. Ти сигурно си сестрата на Фийб.
— Аз съм природената сестра на Фийб — подчерта тя — Имаме различни майки и въобще не си приличаме.
— Вижда се. Не е ли малко късно да стоиш будна?
— Не можах да заспя.
— Доста е шумно. Запозна ли се с играчите и семействата им?
— Фийб не ми позволи.
Не беше сигурна защо се чувстваше задължена да излъже, но не и се искаше да му каже, че самата тя беше отказала да излезе.
— Защо?
— Много е строга. А и аз не обичам особено празненствата. Всъщност аз съм самотен човек. Когато порасна, ще стана писателка.
— Така ли?
— В момента чета Достоевски.
— Не думай?
Разговорът се изчерпваше и тя затърси друга тема, с която да задържи вниманието му.
— Не вярвам да учат Достоевски в новото училище. От сряда започвам да ходя там. Това е обществено училище. Там ходят и момчета.