Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Но нали Егремонт я провери! — възкликнах аз. — Пък и Кемп ни каза, че истинската държава има таен белег. Егремонт със сигурност е знаел за него.
— Роджър — засмя се Бенджамин, — онази част, която е от злато и сребро, може лесно да се фалшифицира; не е трудно и да се намерят подобни скъпоценни камъни. Готов съм обаче да се обзаложа, че аметистът на върха на държавата е особен. Тъкмо затова Хенли е поискал да му донесат свещ от пчелен восък. Светлината от лоената свещ не е чиста, а фитилът доста пуши и пращи. Подозирам, че Хенли е бил един от малцината, които могат да разпознаят държавата на Карл Велики. Човекът, откраднал държавата от имението Малвъл, я е занесъл на Хенли, за да може търговецът на реликви да я провери. Ами проверил я е, разбрал е, че не е истинската и е избухнал в смях.
— Заради което набързо са му прерязали гърлото — добавих аз.
— О, да, нашият убиец сигурно се е ядосал — Бенджамин направи пауза. — Трябва задължително да проверим къде са били Кемп, Егремонт и Корнелий миналата вечер.
— Да не забравяме и лорд Харон.
— Да — съгласи се Бенджамин. — Нашият убиец не само е бил бесен, но и е трябвало да затвори устата на Хенли. Търговецът на реликви е бил глупак. Бил е обречен от момента, в който е прекрачил прага на онази таванска стая.
— И смяташ, че в къщата на Хенли ще открием нещо, което ще ни помогне да разбулим тайната? — попитах.
— Възможно е — отвърна Бенджамин.
Стигнахме до еврейския квартал и се отправихме към болницата „Сейнт Томас ъв Ейкорн“. Просякът, който клечеше на стълбите й и чоплеше раните си, ни посочи една тясна бедняшка къща, притисната между два магазина.
— Там живее Хенли — изграчи просякът. — Всички го знаем с какво се занимава. Често излиза да продава лъжливите си реликви на поклонниците.
Оставихме конете си в една кръчма наблизо, платихме монета на конярчето, прекосихме улицата и потропахме на вратата. Беше заключено, но ключалките и резетата никога не са били пречка за Шалот, така че скоро успях да отворя вратата. Къщата беше тъмна, доста зловеща и изпълнена със странна миризма. Капаците на прозорците в приемната бяха затворени, по стените висяха паяжини, а по мебелите се беше натрупала прах. Кухнята и килерът бяха спарени и мръсни. Работилницата на Хенли се намираше в една стая в задната част на къщата. Вонята там беше толкова противна, че се наложи да отворим прозорците. Бенджамин надзърна в гърнето, което висеше на метален прът над побелялата пепел в огнището. Измъкна камата си и разбърка съдържанието му. Повдигна ми се при гледката на сварените котешки глави, птици и други дребни животни. Смрадта беше толкова непоносима, че се дръпнах и повърнах. Бенджамин остана невъзмутим и заразглежда предметите по масите и полиците.
— Какъв хитрец — прошепна той. — Можел е да те научи на едно-друго, Роджър. Реликвите винаги представляват кости, парчета плат, дърво или кожа — той взе малко ковчеже от позлатено сребро. — Хенли трябва да си е докарвал добри пари. Вземал е късче котешка кост, сварявал я е, почиствал я е, слагал я е в ковчеже от позлатено сребро и ето ти костица от пръста на който светец си поискаш.
Господарят ми трябва да беше уловил блесналия ми поглед.
— Не, Роджър, край с реликвите в нашето имение — закани ми се той с пръст. — Реликвите са забранени.
Бенджамин прекоси стаята и се загледа в една полица със счетоводни книги. Свали ги и заразглежда сметките за дължими суми и за спестявания при банкерите.
— Кралят ще се зарадва — промърмори той. — Сигурен съм, че Агрипа ще му каже за смъртта на Хенли и скоро цялото му състояние ще влезе в хазната.
По-интересна обаче беше една книга с кожена подвързия. Беше отпечатана и публикувана в Брюж и представляваше списък на най-важните реликви в западното християнство, съставен от някакъв нидерландски учен. Бенджамин откри статията за държавата на Карл Велики. Имаше груба скица, на която разпознах реликвата. Текстът отдолу беше по-прецизен. В общи линии описваше точно държавата, разказваше, че първоначално е била собственост на великия император, че после е била изпратена на Алфред Велики и че английските крале я пазели скрита на тайно място. Авторът обаче не даваше подробно описание на аметиста. Вместо това в полето Хенли беше надраскал: Per ig. Cruc. Ixthus vid.
— Това пък какво е? — попитах.
Господарят ми, който много го биваше с тайнописите, огледа надписа.
— Смесица от латински и гръцки — отвърна ми той. — Ixthus е гръцката дума за символа на Иисус, нашия Спасител42.
42
Ixthos (Ichthos — гр. риба) съдържа първите букви на фразата Iesus Christos Theou Uios Soter, поради което рибата е употребявана като условен символ от първите християни. — Бел.прев.