Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Той разказа за престоя ни в къщата предната вечер, че всеки шум и всяка стъпка отекват като камбана и колко трудно би било и за най-безшумния убиец да се прокрадне по коридорите.
— Разбира се — изсмя се Егремонт. — Нали тъкмо затова изборът падна върху тази къща. Усамотена е, далече е от оживените пътища и е лесна за охраняване или поне така си мислех. Има ли друго, мастър Даунби?
— Да. Откриването на останките на лейди Изабела вчера ни наведе на една интересна мисъл. Нали така, Роджър?
Казах им за срещата си с лорд Харон и че при него има гоблени от имението Малвъл.
— Възможно е — заключих аз — лорд Харон да е дочул, а той научава всичко, което се случва в Лондон, че реликвата е била преместена тук. Като нищо може да е организирал кървавото нападение, при което са били избити стражите и е била открадната реликвата.
— Чувал съм за Харон — обади се Кемп. — Лондонските шерифи дават мило и драго да пипнат него и шайката му.
— Няма ли как този разбойник и престъпник да бъде проследен? — попита Корнелий. — И ако държавата е у него, какво ще прави с нея?
— Ще я унищожи — отвърна му Кемп. — Ще продаде диамантите и ще нареже златното кълбо на парчета.
Егремонт удари с юмрук по масата.
Сър Томас продължи:
— А може и да се опита да й намери купувач — тук или в чужбина.
Вратата се отвори и влезе един от хората на Кемп. Той пъхна малък свитък в ръката на сър Томас, който го разви и прочете написаното вътре.
— Започна се — осведоми ни той. — Налице са първите последствия от новината за кражбата на държавата. Сър Хюбърт Баркли е изчезнал от магазина си. Изглежда, че снощи е излязъл и повече никой не го е виждал. Нещо повече, миналата вечер известният търговец на реликви, Уолтър Хенли, е посетил кръчмата „Розата и короната“. Там се срещнал с някакъв непознат мъж, чието лице било скрито от качулка. Качили се в стая на горния етаж, а кръчмарят им занесъл поднос с храна и пиене. Чули Хенли да се смее. После странникът си тръгнал. Решили, че Хенли е останал да пренощува, но когато една от слугините наминала да провери свещите, забелязала локва кръв под вратата на стаята му. Когато кръчмарят отворил вратата, намерили Хенли с прерязано от ухо до ухо гърло — сър Томас си пое дъх. — От изчезването на държавата насам хората ми държат под око търговците на реликви.
Егремонт се изправи и направи знак на Корнелий да го последва.
— Това е ваша работа — заяви той и сложи шапката си, която още повече подчерта изражението му на хищна птица. — Щом кралят на Англия не може да опази собствените си съкровища и тези на чуждите владетели от разни престъпници и главорези и да управлява собствения си град, какво остава за кралството, как, за Бога, се надява да поведе армии зад граница?
И преди някой да успее да му отговори, двамата с Корнелий излязоха от стаята. Бенджамин моментално се изправи и ми махна с ръка да го последвам в коридора.
— Мастър Корнелий, може ли да поговорим, ако обичате?
Водачът на Нокталиите се върна.
— Искате да откриете държавата, нали? — попита го Бенджамин.
— Разбира се — погледът на Корнелий беше неумолим.
— И ще се съгласите, че бяхме възможно най-честни и откровени с вас?
Корнелий се намръщи.
— Така изглеждаше.
— Но вие, мастър Корнелий, не бяхте открит с нас!
Очите на човека срещу нас се разшириха.
— Всеки ден — продължи Бенджамин — вие пускахте двамата готвачи в къщата и в шест ги извеждахте, заключвахте и отключвахте вратата, нали така?
Устните на Корнелий се изкривиха в нещо като усмивка, сякаш предугаждаше какво ще го попита господарят ми.
— Йонатан сигурно е посрещал и изпращал готвачите на вратата, нали? И докато сте стояли на вратата, мастър Корнелий, вие трябва да сте искали от него отчет за случващото се в къщата и да сте го питали дали няма нещо нередно, така ли е?
Корнелий отвори уста.
— Разбира се — продължи Бенджамин, — можете да ми кажете, че Йонатан не е имал какво да ви докладва, но това няма да бъде истина, нали? Елате с мен!
Бенджамин го поведе по коридора. Корнелий пренебрегна виковете на Егремонт и тръгна с нас към салона, където бяха лежали труповете. Оръжията на мъртвите войници бяха подпрени на стената. Броят им беше понамалял, но Бенджамин отвори един сандък и измъкна оттам колчан стрели и дълъг лък.
— Има нещо, което ми направи впечатление — каза той. — Пребройте стрелите тук. Има само шест. А в останалите колчани имаше най-малко по тринайсет. При нападението са били използвани кама и арбалет, но не и дълъг лък.
— И? — попита Корнелий с престорена невинност.