Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Пристигна точно след вечерната служба — отговори съдържателят припряно. — Нае стая и поръча кана с вино и две чаши. Малко след това в стаята влезе някакъв странник.
— Как изглеждаше?
— Да не съм общински страж — зает човек съм — изскимтя ханджията. — Главата му беше покрита с качулка, а долната част на лицето му беше скрита зад маска. Гласът му беше дрезгав. Попита ме къде е Хенли и един от слугите го отведе до стаята. Малко по-късно изпратиха съобщение, че искат свещ от чист пчелен восък.
— Чист пчелен восък ли? — попита Бенджамин.
— Точно така.
— Но в стаята вече е имало свещ — посочих аз към дебелата лоена свещ, която стоеше в малка пръстена паничка сред застиналата си мас.
— Вижте, аз съм съдържател на странноприемница. Някои харесват лоените свещи, други — не. Докарвам си добри пари от продажбата на свещи от пчелен восък, така че изпълних поръчката им. След това една от слугините — ухили се глуповато ханджията — тъкмо обслужвала един от клиентите в съседната стая, когато чула Хенли да се смее от все сърце, сякаш събеседникът му е казал нещо много смешно. Скоро след това странникът си тръгна. Решихме, че Хенли е останал да пренощува в стаята, и това е всичко, което знам.
— Къде е сега тази свещ от пчелен восък? — поинтересува се Бенджамин.
Ханджията въздъхна, излезе забързано от стаята и се върна със свещта.
— Къде я намери? — попита Бенджамин, като взе свещта и я огледа внимателно. — Почти не е използвана.
— Забелязах — отвърна съдържателят. — Просто си стоеше на масата и това е всичко, което знам — добави той категорично. А сега ме чака работа.
Той посочи мъртвия с ръка.
— Ами трупът?
— Имаш ли ръчна количка? — попита Кемп.
— Да.
— Дай на стрелеца едно пени — каза му Кемп, — част от печалбата ти от кесията на Хенли, и му кажи да закара тялото в църквата „Грейфрайърс“. Монасите ще погребат трупа в бедняшкото гробище.
Глава осма
Спуснахме се по стъпалата и излязохме на улицата. Кемп промърмори, че трябва да продължи да издирва сър Хюбърт Баркли, и Бенджамин го сграбчи за ръката.
— Къде живееше Хенли? Трябва да ви е известно — добави той, — щом сте следили търговците на реликви.
— Наблизо — дръпна ръката си Кемп. — Точно така, домът му се намира в еврейския квартал — на Скинърс Лейн, срещу болницата „Сейнт Томас ъв Ейкорн“. Защо питате? — погледът на Кемп се стрелна към мен. — Да не би да възнамеряваш да обогатиш сбирката си от реликви? И какви бяха тези въпроси за свещта?
Бенджамин поклати глава.
— Просто ми беше любопитно.
— На краля също ще му бъде любопитно — додаде Кемп и се наметна с кожената си мантия.
Погледът му се насочи някъде зад мен. Озърнах се и видях на входа на уличката да стоят двама добре въоръжени главорези. Хората като Кемп не ходеха никъде без солидна охрана.
— Наистина трябва да тръгвам — заяви настойчиво той. — Много е важно да намерим Баркли. — Кемп ме смушка в гърдите. — А междувременно защо не ми кажете каква е тази работа с лорд Харон?
— Освен това трябва да се посъветваме с негово високопреосвещенство — намеси се Агрипа, излизайки от кръчмата.
Докторът се усмихна извинително и избърса устата си с опакото на ръкавицата си.
— Казват, че добрият ейл трябва да е силен и бистър. И аз си мислех за свещите, мастър Даунби. Но, както казва сър Томас, трябва да открием Баркли. Освен това трябва да говорим с кардинала — смигна ни той. — Кралят и свитата му са се преместили в Шийн. Аз ще отида там. Сър Томас ще търси Баркли. А къде се състоя — добави той, обръщайки се към мен — първата ви среща с Харон?
— В кръчмата „Мъждивият фенер“ — отвърнах.
— Идете там — нареди Агрипа. — Двамата със сър Томас ще се срещнем с вас по-късно.
Агрипа взе коня си от конюшнята и препусна безгрижно. Не след дълго Кемп го последва.
— Защо всъщност се заинтересувахте от тази свещ? — попитах аз, докато следях с поглед отдалечаващите се главорези на Кемп.
— Доведи конете и ще ти кажа.
Бенджамин яздеше близо до мен, сякаш усещаше, че някой ни следи.
— Роджър, опиши ми държавата. Виждал съм я, но все пак ми я опиши.
Така и сторих. Бенджамин мълчеше и разсеяно подръпваше юздата на коня си, без да си дава сметка каква суматоха причинява по тясната уличка зад себе си.
— Заради аметиста е — заяви той.
— Не ви разбрах, господарю.
— Огледай се, Роджър — промърмори той и спря, уж за да намести седлото си. — Онзи с кучешкото лице още ли ни следи?
Огледах се, но от него нямаше и помен.
— Ще се появи — заяви Бенджамин и подкара коня си. — Все едно, имам сериозни подозрения, че откраднатата от имението Малвъл държава не е била истинската.