Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Държа ги в сейфа. Имам рубини, изумруди…
— Ами аметисти?
Пастлър се отдалечи и после се върна с малко ковчеже с метален обков и три ключалки. Отвори го внимателно. Дъхът ми секна — вътре, върху сатенена възглавничка, бяха положени пет или шест аметиста. Някои от камъните бяха колкото малко яйце, макар нито един от тях да не можеше да се сравнява с аметиста, който бях видял върху държавата на Карл Велики.
— Няма да купувам — обясни Бенджамин. — Кажете ми обаче, мастър Пастлър, възможно ли е да съществува аметист, в чиято вътрешност на силен пламък може да се види кръст?
— Разбира се — Пастлър вдигна най-големия аметист от своята сбирка. — Погледнете как е шлифован, Бенджамин. Колко страни виждате?
— Поне седем или осем — отвърна Бенджамин.
— Именно — заяви Пастлър. — Този камък е поне на триста години и е бил изсечен по този начин. Един момент!
Пастлър отново се отдалечи. Когато се върна, носеше малка восъчна свещ. Хвана огън, запали свещта и вдигна аметиста срещу пламъка. Надзърнах през рамото на Бенджамин и затаих дъх. Скъпоценният камък имаше много стени, линиите се пресичаха и в сърцевината му видях сияещ кръст. Бенджамин внимателно го разгледа.
— Това при всички аметисти ли се наблюдава?
— Ако камъкът е чист и многостенен, с пресичащи се стени и линии — отвърна златарят, — да, възможно е. Тази особеност на аметистите е добре известна.
Бенджамин му поблагодари, след което излязохме от магазина и застанахме на Чийпсайд.
— Мисля, че разбрах, Роджър — заяви той. — Държавата на Карл Велики е увенчана с аметист. В бележката на Хенли в книгата обаче не се говореше просто за кръст, какъвто току-що видяхме, ами за кръста на нашия Спасител. Подозирам, че малцина знаят как точно изглежда той. Вероятно аметистът от държавата на Карл Велики е единствен по рода си и заради някаква особеност при шлифоването му и играта на светлината в него се вижда не само кръстът, ами и прикованият към него Христос.
— И това го е знаел Хенли, но не и Егремонт?
Бенджамин се ухили.
— Познаваш света на търговията с реликви. Може би Хенли някак се е натъкнал на тайната и затова е написал „Спасител“ на гръцки. Така хората като граф Теодосий биха търсили кръст, но Хенли би търсил образа на Христос — Бенджамин въздъхна. — Това трябва да е отговорът, само така се обяснява защо Хенли е написал „Ixthus“.
— Съгласен съм — отвърнах. — Затова когато Егремонт, както и всеки друг, който е разглеждал кълбото в къщата на Баркли, е видял кръста, е решил, че това е истинската реликва. Хенли обаче е знаел тайната. Когато не е видял нищо друго освен кръст в аметиста, който му показали, разбрал, че държавата е фалшива.
— И аз така мисля — заяви Бенджамин. — Хенли е казал същото на крадеца на реликвата и му се е присмял, задето са го измамили. После, за благодарност, а и за да му затворят устата завинаги, са му прерязали гърлото.
Отбихме се в една кръчма наблизо, за да хапнем и да пийнем. После си взехме конете от конюшнята и бавно се отправихме към имението Малвъл.
Не мислехме, че ще заварим някого, но Кемп и хората му ни чакаха там. Войниците се бяха разположили пред стените, а Кемп се изтягаше в малката стаичка на пазача.
— Опитах се да вляза в стаите ви — обясни ни той, — но онова проклето куче не ме пусна да припаря! Елате с мен. Открихме Баркли.
— Къде? — попита Бенджамин.
— Сред руините на север от Тауър. Беше с прерязано гърло и следи от изтезания по тялото.
Очевидно Кастор беше чул гласа ми и започна жално да вие над нас.
— От колко време е мъртъв? — попита Бенджамин.
— По всяка вероятност от няколко часа — отвърна му Кемп.
Бенджамин излезе и впери поглед в господарската къща, сякаш ако се съсредоточеше, щеше да прозре какво се е случило в нея. Двамата с Кемп го последвахме навън.
— Сега трябва да вървим — каза сър Томас и погледна към мен. — Предполагам, че проклетото куче трябва да се храни.
— Недейте да говорите лошо за по-добрите от вас — троснах му се аз.
Кемп само се ухили.
— Кралят ми предложи две златни монети, за да открия как си опитомил този звяр — беше коментарът му.
— Е, и двамата ще трябва да почакате.
— Сър Томас — сети се нещо Бенджамин. — Сър Томас — повтори той, — преди двамата с Роджър да яхнем конете си и да прекосим пустите поля, за да видим трупа на онзи клетник, искам да ви задам един въпрос. Казахте, че има начин да се разпознае истинската държава на Карл Велики, нали?
— Така е.
— И че тайният белег се крие в аметиста? Да не би на светлината на пламък в скъпоценния камък да се виждат неясните очертания на кръст, а върху него — тялото на Спасителя?