Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Добър човек беше, поне към мен!

Коленичих до тялото на Баркли, затворих очи и казах една кратка молитва. От другата страна Бенджамин вече оглеждаше трупа.

— Вижте — той вдигна ръката на Баркли. — Някой е отрязал върховете на пръстите му. Същото е сторил и с лявата ръка.

Петите на клетника бяха обгорени, а от двете страни на голите му крака имаше дълги прорези от нож.

— Изтезавали са го — възкликна Корнелий. — Запалили са огън под краката му, отрязали са върховете на пръстите му. Кой би причинил подобно нещо на сър Хюбърт?

— Има ли друго? — попита Бенджамин. — Как се е озовал тук?

— Има следи от конски копита — отвърна Корнелий и приклекна до нас. — Който и да е сторил това, не ще и съмнение, че си обича работата.

Бенджамин се изправи.

— Сър Томас, къде бяхте снощи? — рязко попита той. — Ами вие, граф Егремонт?

Пратеникът на императора се приближи и опря леко камшика за езда, който държеше в ръката си, в бузата на Бенджамин.

— Да не би да обвинявате мен?

Изправих се и улових дръжката на камата си. Егремонт забеляза движението ми и се разсмя гърлено.

— Кажете му, сър Томас. Кажете му къде бяхме и двамата снощи.

— Гостувахме на негово величество краля и негово високопреосвещенство кардинал Уолси. Пристигнахме в кралския двор късно следобед. Нали си го знаете краля, мастър Даунби — половувахме, погуляхме и се позабавлявахме с разни представления, които се редяха едно след друго. Празненството се проточи до зори. Мастър Баркли е изчезнал вчера. Казал е на работниците си, че излиза, и това е последното, което знаем за него.

— Ами вие къде бяхте? — попитах аз Корнелий.

— Настанени сме в старите сгради в Темпъл, близо до Флийт Стрийт — отговори ми водачът на Нокталиите.

— И?

— И аз като вас двамата с мастър Даунби не мога да кажа къде съм бил час по час — Корнелий посочи трупа. — Това е дело на професионален убиец и според мен той е отвлякъл Баркли.

Корнелий се наведе и обърна трупа.

— Ударил го е по тила и го е докарал тук, за да го разпита — той ме погледна лукаво. — Един Господ обаче знае защо.

После посочи към следите от нож от двете страни на коляното.

— Тези рани са изключително болезнени. Когато човек изпъне краката си и стегне мускулите под коляното, подобни порязвания могат да изтръгнат писъци от гърлото му.

Корнелий погледна Егремонт през рамо и му каза нещо на немски.

— Какво му казахте? — попита Бенджамин, който поназнайваше езика им.

— Говорехме си за Шлахтер43, по вашему Касапина. Преди години — разказа ни Корнелий, — още преди да се присъединя към Нокталиите и негово императорско величество да ми засвидетелства своето благоволение, имаше друг член на Нокталиите, майстор на изтезанията, когото наричаха Шлахтер. Служеше на император Максимилиан, но… — Корнелий избърса ръцете си в кафявата си дреха и загледа гарваните, които грачеха в дърветата около руините. — Той се забрави. Допусна грешката да изтезава невинен човек, един търговец, и император Карл го освободи от служба. Казваше се Якоб — Корнелий присви очи. — Точно така, Якоб фон Архетел. Той избяга от Империята и за залавянето му беше издадена заповед. Това беше първата ми задача — усмихна се той едва-едва — и аз се провалих.