По-малката сестра
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По-малката сестра». Краткое содержание книги:
— Да не мислите, че съм наследил бизнеса му?
— Все някой трябва да го е наследил. Докато има пациенти, ще има и лекар като Олмър.
Той ме погледна още по-уморено.
— Вие сте едно магаре, приятелю. Не познавам доктор Олмър. И не практикувам онова, което му приписвате. А що се отнася до иглите — за да приключим с този въпрос веднъж завинаги, — в днешно време те твърде често се използуват в медицината за съвсем невинни лекарства, например за витамини. А иглите се изтъпяват. Тогава много боли. Затова лекарят за един ден може да използува над десет-петнайсет. Без наркотици в нито една от тях.
И като вдигна бавно глава, ме изгледа с откровено презрение.
— Може и да греша. Първо подуших марихуана вчера в стаята на Клозън, а после той ви се обади — при това ви наричаше с малкото име. Всичко това може да ме е навело на прибързани и неправилни изводи.
— Имал съм работа с наркомани. Кой лекар е нямал? Пълна загуба на време.
— Понякога успяват да ги излекуват.
— Може да ги лишиш от наркотика. След едногодишни мъки започват да свикват без него. Но това не е излекуване, приятелю. Така не се премахва нервната или емоционална подбуда, която ги е тласнала към опиатите. По този начин само ги превръщат в затъпели излишни хора, които седят на припек, скръстили ръце, и накрая умират от скука и изтощение.
— Теорията ви е твърде сурова.
— Вие повдигнахте въпроса. Аз го приключих. Но ще засегна друг. Сигурно сте забелязали, че в къщата цари известно напрежение. Дори с тези идиотски очила, които вече можете да махнете. Ни най-малко не приличате на Кари Грант.
— Съвсем ги забравих — казах аз и ги свалих.
— При нас идва полицията, мистър Марлоу. Някой си лейтенант Маглашан, който разследва смъртта на Клозън. С удоволствие ще се запознае и с вас. Може ли да му се обадя? Убеден съм, че веднага ще дойде.
— Ами обадете му се. Аз само се отбих — бях тръгнал да се самоубивам.
Ръката му посегна към телефона, но магнетичното привличане на ножа се оказа по-силно. Пак го взе. Явно не можеше без него.
— Да не убиете човек с това.
— Като нищо — усмихна се леко лекарят.
— Стига да го забиете в тила, на дълбочина три сантиметра, малко под тилната издутина.
— По-лесно е с шиш за лед. Особено ако е къс и силно изпилен. За да не се изкриви. Дори да не улучиш прешлените, пак ще постигнеш целта.
— Значи са нужни знания по медицина?
Извадих стар смачкан пакет „Кемълс“ и едва измъкнах една цигара от целофана. А той само се усмихваше. Съвсем леко, доста тъжно. Но това не беше усмивката на изплашен човек.
— Не биха навредили — съгласи се кротко. — Но всеки що-годе сръчен мъж би овладял техниката за десетина минути.
— Орин Куест е следвал две години медицина.
— Казах ви вече, че не познавам човек с такова име.
— Чух, но не ви повярвах.
Докторът сви рамене. Очите му отново неудържимо бяха привлечени от острието на ножа.
— Ние с вас сме големи сладури — продължих аз. — Седим и си разменяме реплики през бюрото. Все едно, че всичко е наред и нямаме никакви грижи. А до довечера и двамата ще бъдем в кафеза.
Той вдигна учудено вежди.
— Вие за това, че сте били на „ти“ с Клозън и вероятно последен сте разговаряли с него. А аз, защото върша неща, които ченгетата не прощават на един частен детектив. Крия улики, сведения, откривам трупове, а не се явявам чинно, свел глава и мачкащ шапка, пред прелестната полиция на Бей Сити. С мен е свършено, две мнения няма. Ала днес следобед из въздуха витае безумен аромат. Затова може би не ми пука. А нищо чудно да съм се влюбил. Защото всичко ми е безразлично.
— Вие сте пиян — бавно произнесе докторът.
— Опиянен съм от „Шанел номер пет“, целувки, бледия проблясък на великолепни крака, закачливото приканване на бездънни сини очи. И други безобидни неща.
Той стана още по-тъжен.
— Жените могат да подкопаят силата на един мъж, не мислите ли? — попита.
— Да поговорим за Клозън.
— Безнадежден алкохолик. Сигурно разбирате какво означава това. Такива като него пият, пият, а нищо не ядат. Така постепенно недостигът на витамини ги довежда до делириум тременс. Помага им едно-единствено нещо. — Той се обърна и погледна стерилизатора. — Игла след игла. Чувствувам се омърсен. Аз съм завършил в Сорбоната, обаче практикувам сред мръсни хорица в мръсно градче.
— Защо?
— Защото преди години ми се случи нещо — в друг град. Не задавайте прекалено много въпроси, мистър Марлоу.
— Той ви наричаше с малкото ви име.
— Това е присъщо на хората от определена класа. Най-вече на дребните актьори. И на дребните мошеници.