По-малката сестра
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По-малката сестра». Краткое содержание книги:
И тръгнах към вратата.
— Само не се заблуждавай, че датата не може да се установи — додадох през рамо. — Стийлгрейв ще ти каже същото.
— Строиш пясъчен замък, Марлоу.
— Нима? — обърнах се да я погледна, но не се усмихнах. — Наистина ли мислиш така? Не, виждам, че си на друго мнение. Отишла си там, но човекът бил убит. Имала си пистолет. Той е известен мошеник. А аз открих нещо, за което полицията ще ми даде медал, ако разбере, че съм го скрил от тях. Защото е фрашкано с Мотиви за убийство както океанът — със сол. Докато полицията не го намери, ще имам разрешително за упражняване на професията. Докато някой друг не го намери, ще ми бъде спестен шишът в тила. Смяташ ли, че занаятът ми е прекалено добре платен?
Тя само стоеше и ме гледаше, като мачкаше с една ръка коляното си. Пръстите на другата шаваха върху облегалката на креслото.
Трябваше само да натисна дръжката и да си тръгна. Не знам защо това се оказа толкова трудно.
Глава 20
В коридора пред кабинета ми както винаги гъмжеше от народ, а когато отворих вратата и се озовах в познатата плесенясала тишина на малката чакалня, отново изпитах чувството, че съм паднал в кладенец, пресъхнал преди двайсет години и който вече на никого нямаше да потрябва. Мирисът на отдавнашна прах тежеше във въздуха — спарен и изветрял като интервю с футболист.
Бутнах междинната врата и ме лъхна същият дъх на умряло, същата залежала прах, същата неизпълнена надежда за охолен живот. Отворих прозорците и включих радиото. То гръмна и докато намалявах звука, телефонът задрънча така, сякаш от половин час е звънял. Свалих шапката си и вдигнах слушалката.
Крайно време беше да ми се обади. Хладният й стегнат глас започна направо:
— Този път наистина се обади!
— Слушам те.
— Преди те излъгах, но сега говоря истината. Орин ми се обади.
— Продължавай.
— Но ти не ми вярваш! По гласа ти познавам.
— По гласа ми нищо не можеш да познаеш. Нали съм детектив. Откъде се обади?
— От Бей Сити.
— Почакай малко. — Оставих слушалката върху старата изплескана попивателна и запалих лула. Нямаше защо да бързам. Лъжите могат да потърпят. После пак я вдигнах. — Вече водихме този разговор. Още си много млада, за да забравяш. Доктор Зъгсмит би се огорчил.
— Не ме дразни, моля те. Работата е сериозна. Получил писмото ми. Отишъл в пощата и го взел. Знаеше къде ще отседна и по кое време ще бъда тук, затова се обадил. Работи при някакъв лекар, с който се запознал в Бей Сити, и живее у тях. Нали ти казах, че две години учи медицина.
— Как се казва лекарят?
— Много особено име — доктор Винсънт Лагарди.
— Един момент. Някой звъни на вратата. Внимателно оставих слушалката върху бюрото. Току-виж, се оказала чуплива. От стъклени нишки. Извадих носната си кърпа и избърсах дланта, с която я държах. Станах, отидох до вградения гардероб, отворих вратата и се погледнах в напуканото огледало. Нищо ми нямаше. Малко напрегнато изражение, но нали живеех устремно.
Доктор Винсънт Лагарди, Уайоминг Стрийт № 965. Срещу погребалното бюро „Венец“. Ъглова дървена къща. Спокойна. В приятен квартал. Приятел на покойния Клозън. Може би. Не и според самия доктор. Но все пак не бе изключено.
Върнах се при телефона и изгоних от гласа си треперливите нотки.
— Как се пише името му?
Каза ми го по букви — без да се запъва, съвсем точно.
— Значи всичко е наред — рекох. — И ангелите са доволни, както биха се изразили в Манхатън, щата Канзас.
— Престани да ме иронизираш. Орин е закъсал. Някакви… — Гласът й потрепера и тя задиша учестено. — Някакви гангстери са го подгонили.
— Стига си приказвала глупости, Орфамей. В Бей Сити няма гангстери. Всички работят в киното. Кой е телефонният номер на доктор Лагарди?
Тя ми го продиктува. Същият. Не бих казал, че нещата си идваха на мястото, но поне заприличаха на части от една и съща картинна мозайка. Повече от това никога не съм постигал, не съм се и надявал.
— Моля те, иди се срещни с него и му помогни. Страх го е да излезе от къщата. В края на краищата нали ти платих.
— Аз ти върнах парите.
— Е, предложих ти ги повторно.
— Ти и друго ми предложи, което не бих приел. Пауза.
— Добре де, добре — предадох се аз. — Ако все още съм на свобода. Защото и аз загазих.
— Какво стана?
— Лъгах и мазах. В такива случаи рано или късно ме разкриват. Нямам късмет като някои хора.
— Вярвай ми, Филип, не те лъжа. Честна дума. Обезумяла съм от тревоги.
— Поеми си въздух и обезумей така, че да те чуя.
— Може да го убият — прошепна тя.