По-малката сестра

— Четирийсет долара на ден плюс разноските. Толкова искам. А получавам двайсет и пет. Вземал съм и по-малко.

Сетих се за опърпаната двайсетачка на Орфамей.

Тя отново повтори номера с пръста, но аз не я сграбчих в прегръдките си. Отмести се, седна на стола и загърна халата си. Печката беше позатоплила помещението.

— Двайсет и пет на ден — повтори невярващо.

— Малки самотни доларчета.

— Много ли са самотни?

— Като фарове в нощта.

Кръстоса крака и бледият отблясък, който хвърляше кожата й, сякаш изпълни гримьорната.

— Задавайте ми въпросите си — каза, без да направи опит да прикрие бедрата си.

— Кой е Стийлгрейв?

— Един човек, когото познавам от години. И го харесвам. Собственик на един-два ресторанта. А откъде е… представа си нямам.

— Но доста добре го познавате.

— Защо направо не ме попитате дали спя с него?

— Такива въпроси не задавам.

Тя се изсмя и тръсна пепелта от цигарата.

— Мис Гонсалес с удоволствие би ви отговорила.

— По дяволите мис Гонсалес.

— Тя е мургава, прелестна и страстна. И много, много мила.

— И избирателна като пощенска кутия. Да върви по дяволите — повторих. — Да се върнем на Стийлгрейв. Имал ли е неприятности?

— Че кой е нямал?

— Искам да кажа — с полицията.

Очите й се разтвориха прекалено невинно. Смехът й звънна твърде сребристо.

— Не ме разсмивайте. Та той има поне два милиона долара.

— А как ги е спечелил?

— Откъде да знам?

— Добре. Няма как да знаете. Цигарата ще изгори пръстите ви.

Взех фаса от ръката, отпусната върху голия крак. Докоснах дланта й. Тя я отдръпна, ръката й се сви в юмрук.

— Недейте! — изрече остро.

— Защо? Правил съм го като дете.

— Знам. — Дишаше учестено. — Карате ме да се чувствувам съвсем млада, невинна и някак си палава. А вече никак не съм млада и невинна.

— Значи нищо не знаете за Стийлгрейв.

— Време е да решите веднъж завинаги дали ме подлагате на разпит, или ме ухажвате.

— Това не зависи от мен. Помълчахме, след което тя каза:

— Трябва наистина да хапна нещо, Марлоу. Ще работя цял следобед. Нали не искаш да припадна на сцената?

— Позволено е само на звездите. — Аз станах. — Добре, тръгвам си. И не забравяй, че работя за теб. Ако мислех, че си убила някого, нямаше да се захващам. Но все пак ти беше в хотела и пое невероятен риск. Нещо ти е трябвало, и то много.

Тя извади отнякъде снимката и се взря в нея, прехапала устна. Вдигна очи, без да помръдне глава.

— Едва ли е било това.

— Единствено нея бе скрил така добре, че не беше намерена. Но за какво? Ти и някой си Стийлгрейв седите в едно сепаре на „Танцьорите“. Не виждам нищо особено.

— Съвършено нищо.

— Трябва да е свързано с него… или с датата на срещата ви.

Очите й рязко се наведоха към снимката.

— Няма как да се познае датата — каза забързано. — Дори да означава нещо. Освен ако изрязаното парче…

— Ето го. Но ще ти трябва лупа. Покажи го на Стийлгрейв. Питай го дали значи нещо. Или попитай Балу.