Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Постепенно аз се окуражих и като седнах, опитах се да греба. Но и най-малката промяна в равновесието оказва влияние върху движението на една плетена лодка. Едва се бях изправил, когато лодката, нарушила плавното си движение, се спусна така стремглаво по една висока вълна, та ми се зави свят, и заби носа си в следната вълна, като вдигна облак от пръски.
Измокрен и изплашен, аз веднага заех предишното си положение, а лодката сякаш се опомни и ме понесе по вълните леко, както преди. Стана ми ясно, че тя няма да се остави да я командуват, но в такъв случай можех ли да се надявам, че някога ще стигна брега?
Обхвана ме ужасен страх, но въпреки това се мъчех да не губя присъствие на духа. Най-напред се заех да изгреба внимателно с моряшката си шапка влязлата в лодката вода; след това, като хвърлих поглед над борда, започнах да проучвам как тя успява да минава така лесно през вълните.
Открих, че всяка вълна, която се вижда от брега или от кораба като голяма гладка планина, всъщност напълно наподобява низ от хълмове със своите върхове, гладки места и долчинки. Лодката, като се обръщаше насам и натам, сама се движеше по ниските места, като избягваше големите хлътнатини и високите гребени на вълните.
„Много добре — си помислих аз, — явно, трябва да лежа, за да не нарушавам равновесието й, но също така ясно е, че мога да спусна веслото от едната страна и на гладките места да я побутвам от време на време към брега.“ И аз веднага реших да се заема с това. Повдигнат на лакти в уморителна поза, аз от време на време гребвах и насочвах носа й към брега.
Тази работа беше мъчителна и бавна, но аз явно напредвах. Когато приближих „Горския нос“, макар че щях да го отмина, бях се придвижил около сто ярда към изток. Вече бях съвсем близо до брега и виждах как свежите зелени върхове на дърветата се поклащат от вятъра. Разбрах, че няма да отмина следния нос.
Времето напредваше. Мъчеше ме страшна жажда. Слънцето жарко припичаше и се отразяваше хилядократно във вълните, а солената вода, която ме пръскаше, веднага изсъхваше на лицето ми, та устните ми бяха закоравели от сол. От всичко това гърлото ми гореше, а главата ми се пръскаше от болка. Дърветата, които видях така наблизо, само разпалваха желанието ми да стъпя на брега, но течението бързо ме отнесе оттатък носа. Когато се намерих отново пред открито море, аз забелязах нещо, което даде съвсем друга насока на мислите ми.
Точно пред мен, на не повече от половин миля, видях „Испаньола“, която плаваше с издути платна. Сега непременно щяха да ме забележат и да ме хванат, но жаждата така ме измъчваше, че не знаех дали да скърбя, или да се радвам на това. Но много преди да реша този въпрос, аз изпаднах в такова изумление, че забравих всичко друго освен онова, което ставаше пред погледа ми. Фокът на „Испаньола“ беше изопнат заедно с двата кливера. (Предно триъгълно корабно платно. Б. пр.) Белите платна блестяха като сняг или като сребро на слънцето. Когато забелязах кораба, платната му бяха издути и той се движеше в северозападна посока. Предположих, че хората на борда са обиколили острова и се връщат отново в залива. Но после корабът започна да се движи все по на запад, което ме накара да мисля, че са ме забелязали и са се насочили към мене, за да ме хванат. Обаче „Испаньола“ зави точно срещу вятъра и застана безпомощно на място с увиснали платна.
— Негодници! — казах си аз. — Сигурно още не могат да си отворят очите от пиене. — И аз си представих как капитан Смолет би ги разсънил.
В това време шхуната постепенно се извъртя, вятърът изду платната и и за минута-две заплава бързо, но изведнъж отново спря и се обърна срещу вятъра. Това нещо се повтори многократно. „Испаньола“ плаваше напред-назад ту устремно, ту бавно и всеки път, когато спреше, платната й лениво се отпускаха. Разбрах, че никой не я управлява. Но в такъв случай какво беше станало с хората? Помислих си, че те навярно са мъртво пияни или пък са напуснали кораба и че ако успея да се кача на борда, може би щях да го върна отново на неговия капитан.
Течението носеше и лодчицата, и шхуната на юг с еднаква скорост. Но шхуната така се въртеше и бавеше всеки път, когато променяше курса, че не напредваше, а може би дори се връщаше назад. Бях сигурен, че ще я настигна, ако само имам достатъчно смелост да седна и да хвана греблото. Възприех тази идея, защото в нея имаше нещо героично, а и мисълта за бъчвата с вода на борда удвои смелостта ми.
Веднага седнах и в същия миг върху мен се изля порой от пръски, но аз упорито преследвах целта си и се заех с всички сили да греба колкото може по-предпазливо към неуправляваната шхуна. Веднъж лодката ми гребна толкова много вода и така натежа, че трябваше да се спра и да я изгреба, докато сърцето ми биеше като на птичка. Но аз постепенно свикнах да я направлявам между вълните и сега само от време на време някоя вълна я удряше встрани и изплискваше лицето ми с пяна.