Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Приближавах се бързо към шхуната. Вече можех да забележа блясъка на бронзовия румпел, (Лост за завъртване на кормилото. Б. пр) който се въртеше насам натам, но никакъв човек не се виждаше на палубата. Започнах да мисля, че корабът е изоставен. Ако ли пък не, пиратите сигурно лежаха пияни долу, където можех да ги затворя и да разполагам с кораба, както си искам.
За известно време той извърши това, което беше най-лошото за мен — застана неподвижно. Тогава носът му се обърна почти право към юг, после отново започна да се върти. При всяко негово обръщане платната му се издуваха и той тръгваше за момент по посока на вятъра. Аз казах, че това беше най-лошото за мен, защото в своята безпомощност, когато платната плющяха като оръдейни залпове, а скрипците скърцаха и стенеха по палубата, корабът се отдалечаваше от мен, понесен не само от бързото течение, но и тласкан от вятъра.
Най-после ми се удаде удобен случай. Вятърът намаля за няколко секунди и течението постепенно обърна кораба така, че той бавно се завъртя на оста си и застана с кърмата към мен. Прозорчето на каютата беше още отворено, а лампата мъждееше над масата, макар че отдавна бе настъпил денят. Гротът беше провиснал като знаме. Корабът явно дрейфуваше. (Дрейфувам — нося се по вятъра. Б. пр.)
През последните минути аз никак не бях напреднал, но сега удвоих усилията си и отново започнах да се приближавам към него.
Оставаха ми около сто ярда, когато внезапно духна силен вятър. Платната се издуха, корабът зави вляво и полетя като лястовица.
Най-напред се отчаях, но после се зарадвах. Той направи кръг и заплава право срещу мен. Ето че вече бе изминал половината, после две трети, после три четвърти от разстоянието, което ни делеше. Аз можех да видя как кипят и се пенят вълните под носа му. Колко огромен изглеждаше той от мъничката ми лодчица!
Тогава изведнъж схванах опасността. Не ми оставаше време да мисля, а трябваше да действувам, ако исках да се спася. Аз бях на гребена на една вълна, когато шхуната се спусна от следната. Бушпритът (Предна хоризонтална или наклонена мачта. Б. пр.) беше над главата ми. Аз скочих на крака и от това лодката гребна вода. С едната си ръка се хванах за продължението на бушприта, а единият ми крак попадна между двете въжета, които се спускаха от мачтата. Докато аз още висях задъхан, от един тъп удар разбрах, че шхуната беше блъснала и потопила лодчицата ми и че вече нямах никаква възможност да напусна „Испаньола“.
Двадесет и пета глава
АЗ СВАЛЯМ „ВЕСЕЛИЯТ РОДЖЪР“
Едва се бях хванал за бушприта, и кливерът изплющя като оръдеен изстрел, когато се изду на обратната страна. Това внезапно движение разтърси шхуната чак до кила, но следния миг, когато другите платна се издуха, кливерът отново се отпусна и провисна.
Това сътресение за малко щеше да ме събори в морето. Без да губя време, аз изпълзях по бушприта и се търкулнах с главата напред върху палубата.
Аз бях на онази страна на бака, от която духаше вятърът, и гротът, който беше издут, скриваше известна част от палубата. Наоколо нямаше жива душа. По дъските, които не бяха мити от бунта насам, личаха следи от много стъпки. Само една празна бутилка със счупено гърло се търкаляше насам-натам в шпигата. (Дупка в борда за оттичане на водата от палубата. Б. пр.) Внезапно „Испаньола“ започна да дрейфува. Платната зад мен силно заплющяха, кормилото се завъртя и целият кораб се разтърси. В същия момент гротът с гръм се изду на другата страна, скрипците изстенаха и кърмата се откри пред очите ми.
Действително двамата пазачи лежаха там — пиратът с червеното кепе, вцепенен като пън, бе проснат възнак, с ръце прострени встрани като на разпятие, а зъбите му се виждаха през зиналата уста; Изреъл Хендз се беше подпрял на фалшборда, забил брада в гърдите, с отпуснати върху палубата ръце и въпреки обгорелия си тен — блед като восъчна свещ.
Известно време корабът скачаше като див кон, платната се издуваха ту на едната, ту на другата страна, а рейовете (Закрепена напречно на мачтата греда, към която се привързва платното. Б. пр.) се люшкаха насам-натам, докато грот-мачтата застена под силния напор. От време на време разбитите вълни хвърляха облаци от пръски чак над булварка или пък корабът се удряше ребром във вълните и цял се разтърсваше. Колко по-тежко се движеше тази голяма шхуна по развълнуваното море от моята ръчно изработена крива лодчица, която вече се намираше на дъното.