Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
При всяко подскачане на шхуната пиратът с червеното кепе се премяташе на едната или другата си страна, но най-ужасяващото беше това, че както и да го подмятаха тласъците на шхуната, озъбената усмивка беше замръзнала на лицето му. При всяко силно разтърсване Хендз пък се свличаше все по-ниско по палубата, краката му се плъзгаха към кърмата, — а и цялото му тяло постепенно се придвижваше нататък, така че след малко от лицето му остана да се вижда само едното му ухо и една къдричка от бакенбарда му. В същото време забелязах около тях петна от засъхнала кръв по дъските, което ме накара да мисля, че в пиянската си ярост и двамата са паднали мъртви в двубоя.
Докато ги наблюдавах удивено, по едно време, когато корабът беше за миг в покой, Изреъл Хендз се пообърна и като изпъшка, с мъка се намести в предишното положение. Едва чутият стон, който показваше, че той е ранен и смъртно изтощен, а и начинът, по който се бе отпуснала долната му челюст, ме накараха да изпитам съжаление към него. Но когато си спомних разговора, който бях подслушал от ябълковата бъчва, всяко чувство на страдание ме напусна.
Аз тръгнах към кърмата и спрях до гротмачтата.
— Ето ме на борда, мистър Хендз — казах аз подигравателно. Той едва обърна очи към мен, но на лицето му не се появи дори следа от изненада. Като напрегна всички сили, той можа да изговори само една дума:
— Бренди!
Разбрах, че няма време за губене, и като избягнах един удар от рея, който в този момент отново се преметна на другата страна, аз се спуснах към кърмата и слязох по стълбичката в каютата.
Не мога да опиша какъв хаос цареше долу. Всички ключалки бяха разбити, навярно когато са тършували за картата. Целият под бе покрит с дебел слой кал, домъкната от блатата, когато са идвали на кораба да пиянствуват или да се съвещават. Вътрешните преградки, боядисани с чиста бяла боя и с позлатени рамки, носеха следите от мръсни ръце. Десетки празни бутилки тракаха по ъглите при всяко поклащане на кораба. Една медицинска книга на доктора стоеше отворена на масата. Повече от половината й листа бяха изподрани, вероятно за да си палят лулите. Над всичко това опушената лампа все още гореше и осветяваше каютата с мрачна светлина, тъмна като кехлибар.
Аз слязох в склада и видях, че всичките бъчонки бяха празни и почти всички бутилки — изпити и захвърлени. Сигурно от бунта насам нито един от пиратите не бе изтрезнявал.
Като разтършувах, намерих бутилка бренди, която взех за Хендз, а за себе си можах да открия малко сухари, захаросани плодове, цял куп сухо грозде и парче сирене. Изкачих се на палубата и скрих моя запас зад кормилото, доста далеч от мястото, дето лежеше кормчията. После отидох и здравата се напих с вода от бъчонката. Чак тогава отнесох на Хендз бутилката бренди.
Той изгълта на един дъх близо четвърт пинта, преди да измъкне гърлото на шишето от устата си.
— Дявол го взел — въздъхна той, — умирах за една глътка. Аз седнах в ъгъла и започнах да се храня.
— Зле ли сте ранен? — го попитах аз. Той изръмжа или по-право залая:
— Ако докторът беше тук, за две минути щеше да ме вдигне, но не ми върви, там е работата. А оня глупак по-добре, че пукна — добави той, като кимна към пирата с червеното кепе. — Никакъв моряк не беше той. А ти отде се взе?
— Аз дойдох, мистър Хендз, да поема командуването на този кораб и вие сте длъжен да ме считате свой капитан до второ разпореждане.
Той ме изгледа кръвнишки, но нищо не каза. Цветът на лицето му започна да се възвръща, макар че все още изглеждаше зле и продължаваше да се свлича безпомощно при всяко сътресение на кораба.
— И тъй — продължих аз, — не ще позволя да се развява тук повече това знаме и с ваше разрешение, мистър Хендз, ще го сваля. По-добре без флаг, отколкото с такъв.
И като избягнах отново удара на рея, аз се отправих към въжетата, свалих проклетото им черно знаме и го запратих през борда.
— Боже, пази краля! — извиках аз и размахах шапка. — Долу капитан Силвър!
Той ме наблюдаваше внимателно и лукаво, допрял брада до гърдите си.
— Предполагам — каза той най-после, — предполагам, капитан Хокинс, че ще поискате да се върнем на брега. Елате да си поговорим.
— Разбира се, на драго сърце — казах аз. — Говорете, мистър Хендз. И аз отново седнах на мястото си и продължих да закусвам с голяма охота.
— Този човек — започна той, като кимна леко към трупа на мъртвеца — се казваше О’Брайън — чист ирландец. Та той и аз вдигнахме платната да откараме кораба обратно в залива. Но той е мъртъв и вече гние и не виждам кой може да управлява този кораб. Вие без моя помощ, доколкото разбирам, не сте годен за тая работа. Я вижте какво, дайте ми нещо да си хапна и пийна и ми превържете раната с някой стар парцал или носна кърпа, а пък аз ще ви покажа как да управлявате кораба. Съгласен ли сте с тая сделка?