Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Ан пристъпи след Дом, който бе почти повлечен от дядо си напред. Дом хвърли последен взор към нея през рамо. Погледите им се срещнаха, сплетоха се.
Ан понечи да тръгне след него. Не искаше Дом да я оставя. Но Една бързо я скастри.
— Долна малка кучка! — изкрещя тя и я зашлеви с всичка сила през лицето.
Ан извика от болка. Дланта на Една още веднъж изплющя върху бузата й като камшик. Ударят я повали на земята. Но когато Една се наведе над нея, за да я удари за трети път, Ан не направи никакъв опит да се защити. Знаеше, че заслужава да бъде наказана.
Никой от останалите не помръдна, за да й помогне. Най-накрая Една престана да я удря. Дишаше тежко, изморена от енергията, която бе вложила в побоя.
— Докарай каретата, Патрик. Прибираме се у дома. — Леденостуденият й поглед прониза Ан. — Знаех си аз. Знаех, че си досущ като майка си — изсъска тя. Сетне се отдалечи, оставяйки Ан сама с Фелисити.
Ан погледна умолително братовчедка си.
— Фелисити… — прошепна тя с мъка. Устната й беше разцепена. — Съжалявам. Но аз обичам Дом. Знаеш това.
— Мразя те — озъби й се Фелисити. — И ти обещавам, че ще ти отмъстя, дори това да е последното нещо в живота ми.
Ан трепна.
— Ще съжаляваш, Ан — извика Фелисити. — Дяволски ще съжаляваш!
Дом препускаше миля след миля, прелитайки над оградите от жив плет, каменните дувари и поточетата, които се изпречваха на пътя му. Беше превъзходен ездач, а и бе избрал най-добрия кон от конюшнята. Затова в бързата му, стремглава езда нямаше и следа от лекомислено безразсъдство. Беше по-скоро брилянтно изпълняван, жив танц на човек и кон, слети в едно в съвършен синхрон.
Най-накрая Дом укроти червеникавокафявия жребец и скочи от гърба му. Погали потната му шия и го обсипа с гальовни слова на напълно заслужена похвала. Животното, което очевидно разбираше, че е изнесло прекрасно изпълнение, изпръхтя и близна ръката на ездача си.
Дом го поведе бавно през ливадата. В далечината, сред полята, разсечени от огради от камък и жив плет и изпъстрени е пасящи коне и крави, се виждаха многобройните бели постройки в двора на имението, конюшните и червената тухлена къща с грамадните й бели колони. Сърцето му се сви.
С един скок той възседна отново коня и го подкара към къщата, потънал в мисли за всичко, което се бе случило, откакто бе пристигнал у дома, само за един-единствен ден. Вече слизаше от седлото, когато видя Фелисити да тича към него, облечена в ярка червена рокля. Появата й го раздразни и Дом се съмняваше, че ще успее да го прикрие.
Фелисити се усмихна.
— Добро утро, Дом. Надявах се да те видя, преди да си тръгна.
— Добро утро.
Той остави жребеца на един от конярите, като му нареди да разходи животното още десетина минути, преди да го почисти и прибере, Фелисити мушна малката си ръка в ръкавица под лакътя му и тръгна с него към къщата.
— Отбих се да видя Ан — каза тя.
Дом я погледна.
— Нямах представа, че двете е нея все още сте приятелки.
Фелисити се усмихна. Полите на роклята й погалиха крака му.
— Разбира се, че сме приятелки. Та ние сме братовчедки, не помниш ли? Нали не смяташ, че след всичките тези години все още й се сърдя?
Той я погледна право в очите.
— Всъщност точно така смятах.
Фелисити се ококори.
— Ти не си никакъв джентълмен — каза тя с престорено възмущение.
— И нямам амбиция да бъда такъв — спокойно отвърна Дом. Клепките й се спуснаха, сетне се отвориха отново.
— Да, знам. Всички знаят. Откритото ти презрение към общоприетите правила е ужасно вълнуващо, Дом — каза тя тихичко.
Той се засмя.
— Хайде, Фелисити, няма нищо вълнуващо в един мъж, който е толкова погълнат от своите имения и състезателни коне, че не му остава време дори да ходи по балове.
— С удоволствие бих разгледала твоите коне — прошепна Фелисити. Беше се облегнала на ръката му.
Думите й го развеселиха.
— Нима?
— Да. Толкова много съм слушала за прекрасните ти конюшни. — Тя задържа погледа му. — Може би ще ме заведеш да ги видя?
Устните му се изкривиха в кисела усмивка. Отлично знаеше какво иска да прави Фелисити в конюшнята му, и то нямаше нищо общо е конете. Дори ако не се бе върнал при съпругата си, дори да нямаше любовница в града, пак щеше да откаже. Не харесваше Фелисити. Никога не я бе харесвал — дори когато беше взел решение да я направи своя съпруга. Тогава по-скоро го бе заинтригувала идеята да слее своята конюшня с коневъдната ферма на Колинсови.