Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Колко жестока беше Фелисити! Времето изобщо не я бе променило. Ан бе готова да й отвърне както подобава, но се въздържа, за да не започва унизителна кавга. Пък и щом бе преживяла жестокостта на Дом, щеше да преживее и подлото, оскърбително държание на Фелисити.
Тя пое дъх, за да събере сили.
— Фелисити, време е да си тръгваш.
Братовчедка й сви рамене.
— Ще почакам Дом в къщата.
— Той излезе да язди. Нямам представа кога ще се върне.
Фелисити се засмя.
— Нямам нищо против да го изчакам, Ан. Вече предадох на Дом съболезнованията си, но още не съм го утешила. Толкова време вече чакам да го сторя.
Ан гледаше втренчено жената в ярката червена рокля. Едва когато Фелисити най-после си тръгна, тя се отпусна на стола и се вкопчи в ръба на писалището. Братовчедка й се бе изразила съвсем ясно. Сега тя беше вдовица и бе хвърлила око на Дом.
Очевидно беше решена да го подмами в леглото си и Ан не се съмняваше, че ще успее. Твърде добре си спомняше заплахата на Дом. Беше й казал съвсем открито, че ако продължава да го отблъсква, е напълно възможно да го принуди да потърси друга жена.
Обзе я ужас. Целият й грижливо подреден живот се сриваше неудържимо.
И, което бе още по-лошо, в паметта й съвсем ясно изплуваха заплахите на Фелисити, отправени преди четири години.
Беше обзета от пълен екстаз. И в следващия миг — от пълно объркване.
Дом се дръпна рязко от нея. Ан остана да лежи на тревата, без да разбира нищо — докато не чу приближаващите се гласове. Един от тях бе пискливият, гневен глас на леля й.
— Ан, бързо, ставай, някой ни е видял! — припряно каза Дом, като я изправи на крака и придърпа роклята й надолу. Сетне започна бързо да запасва ризата си и да закопчава панталоните си.
Ан премигна замаяно, неспособна да помръдне. Тялото й беше натежало, чуждо.
Дом изруга и дръпна корсажа й нагоре, но той беше разкъсан и не можеше да застане на място.
— Хвани го с ръка — изсъска той.
Ан се подчини и в същия миг в градината нахлу Една Колинс, следвана от Филип Сейнт Джордж и херцог Ръдърфорд. Щом ги видя, Една се закова на място толкова рязко, че двамата мъже се блъснаха в нея. Но тя бе едра и здрава жена и не помръдна. Стоеше и гледаше Ан с ококорени очи.
Обзета от ужас, Ан притисна ръце към гърдите си и залитна крачка назад. Дом пристъпи пред нея, без да каже и дума.
Ан започна да трепери. В гърлото й бе заседнала буца, която заплашваше да я задуши.
— О, Господи! — прошепна ужасено Една.
Филип мълчеше и гледаше Ан и Дом с пълно изумление.
— Дом! — изрева Ръдърфорд, като пристъпи напред, сграбчи го за раменете и го разтърси. — Какво, по дяволите, става тук?
Минаха няколко мига, преди Дом да отговори. Стори го с леден тон.
— Очевидно току-що сторих немислимото.
Една изпищя, хвърли се напред, стисна болезнено китката на Ан и я дръпна напред.
— Кучка! Пачавра! Ето как ми се отблагодаряваш за всичко, което ти дадох! — извика Една.
Едва сега Ан си даде сметка какво става, какво престъпление бе извършила. Фелисити беше сгодена за Дом. Ан го обичаше до лудост, но това не оправдаваше ужасяващите волности, които му бе позволила, и то по време на празненството по случай годежа му с братовчедка й. Беше ужасена. Прилоша й. Горещи сълзи на срам изпълниха очите й. Не знаеше какво да каже, какво да направи. Погледна безпомощно към Дом. Той също я гледаше. Изражението му бе сурово, а кехлибарените му очи — неразгадаеми.
Тогава се чу задъханият глас на Фелисити, която тичаше към тях, следвана от Патрик, Кларис и баща си Джонатан.
— Мамо, мамо, какво става? О, Господи! — извика тя, като се закова на място и се втренчи в Ан и Дом.
Джонатан веднага я прегърна. Фелисити се извърна към него, облегна глава на гърдите му и се разрида.
— Аз… съжалявам — прошепна съкрушено Ан. По бузите й се стичаха сълзи.
— Пачавра! Пачавра! — изкрещя Една, вдигнала юмруци.
— Стига! — предупредително каза Дом. Челюстта му бе стисната.
Една не го и погледна; гледаше само към Ан.
Ан тихичко плачеше. Изпитваше непоносима болка.
— Тази нощ ти стори предостатъчно. Ела с мен веднага — каза на внука си Ръдърфорд с тон, на който нито един мъж не би могъл да не се подчини. Сетне погледна Една студено и властно. — Ан едва ли може да бъде винена. Внукът ми ще поеме цялата отговорност за всичко, което направи. Утре със сигурност ще можете да говорите с него. А сега ви предлагам да си вървите. Без да минавате през къщата. — Той наклони глава, после се обърна и пое към ярко осветеното имение. Ръката му все още стискаше рамото на Дом. Филип и Кларис тръгнаха след тях.