![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
На шейната лежеше не северен елен, а две човешки тела, завързани над снаряжението и сложени едно върху друго по такъв коравосърдечен начин, по какъвто биха могли да се сложат само мъртъвци. Сър Джон ясно различи две непокрити глави, по една в двете краища на шейната, при това на главата на тялото, лежащо отгоре, се виждаха дълги бели коси, каквито не притежаваше никой от мъжете на борда на двата кораба.
Моряците вече спускаха въжен трап от борда на наклонения „Еребус“, за да подпомогнат спускането на пълния си капитан по стръмния лед. Сър Джон слезе до каютата си само колкото да добави към униформата си парадния си меч. После облече над униформата си, медалите и меча топлия си шинел, качи се на палубата и после, пухтейки и хъхрейки, подпирайки се на ръката на стюарда си, тръгна бавно надолу по склона, за да срещне онези или онова, което се приближаваше към кораба.
10.
Гудсър
Една от причините доктор Хари Д. С. Гудсър да настоява да се присъедини към изследователския отряд беше стремежът да докаже, че той е не по-малко силен и способен от повечето участници в експедицията. Скоро осъзна, че не е така.
През първия ден той беше настоял — независимо от сдържаните възражения на лейтенант Гор и господин Девьо — да смени един от петте моряци, теглещи шейната, и по този начин да му позволи да си отдъхне, крачейки отстрани.
Гудсър не можа да направи почти нищо. Хамутът от кожа и корабно платно — който беше направен от шивача на платна и от домакините и се закрепваше за шейната с хитър възел, който моряците връзваха и развързваха за секунди, но с който Гудсър не можеше да се справи по никакъв начин — беше твърде широк за тесните му рамене и хлътналия му гръден кош. Колкото и да затягаше предния подпръг на хамута, той все му се изплъзваше. А той, на свой ред, постоянно се подхлъзваше на леда и падаше, нарушавайки ритъма дърпане-пауза-вдишване-дърпане, който следваха останалите четирима мъже. Доктор Гудсър никога не беше носил подобни ботуши за ходене по леда и забитите в подметките гвоздеи постоянно го караха да се препъва.
Не виждаше добре през тежките защитни очила с телена мрежа, но когато ги вдигна на челото си, само за минути едва не ослепя от яркия блясък на арктическото слънце. Беше облякъл твърде много пластове дрехи и няколко от най-долните от тях бяха пропити с пот, така че сега зъзнеше, въпреки че се беше загрял от извънредното напрягане на силите. Хамутът притискаше нервите му и прекъсваше циркулацията на кръв към тънките му ръце и студените му длани. Външните му ръкавици постоянно падаха. Тежкото му накъсано дишане стана толкова шумно, че той се засрами.
След цял час подобни нелепости, през който останалите мъже в хамута — Боби Фериър, Томи Хартнъл, Джон Морфин и редникът от морската пехота Бил Пилкингтън — Чарлс Бест сега крачеше покрай тях, — постоянно се спираха, за да изтупат снега от анорака му и се споглеждаха, без да кажат нито дума, той осъзна, че никога няма да успее да се движи в ритъм с останалите, прие предложението на Бест да го смени и по време на едно от кратките спирания се измъкна от хамута и остави истинските мъже да мъкнат тежката, натоварена до горе шейна с нейните дървени плъзгачи, постоянно стремящи се да залепнат за леда.
Гудсър беше изтощен. Все още беше утрото на първия ден от похода, а той вече беше толкова съсипан от умора след едночасовото теглене на шейната, че с радост би разпънал спалния си чувал върху едно от одеялата от вълча кожа и би спал в него до следващия ден.
А тогава още не бяха достигнали първия същински торос.
Торосите на югоизток от кораба бяха най-ниските от всички виждащи се на разстояние две мили и повече, сякаш самият „Ужас“ по някакъв начин препятстваше издигането на леда откъм подветрената си страна, принуждавайки торосите да отстъпват по-надалеч. Но късно следобед на първия ден на пътя им се изпречиха първите същински тороси. Те бяха по-високи от онези, намиращи се между двата кораба — сякаш налягането на леда нарастваше ужасяващо с приближаването им към Земята на крал Уилям.
При първите три тороса Гор водеше отряда на югозапад, в търсене на участъци от тороси с ниски склонове, откъдето да могат да се изкачат без особени трудности. Това добавяше мили и часове към тяхното пътешествие, но все пак беше по-приемливо решение от разтоварването на шейната. Ала четвъртият торос нямаше как да се заобиколи.