Ужас [bg]

В последния момент помощник-лекарят на „Еребус“, Гудсър, беше помолил сър Джон да му позволи да се присъедини към отряда на лейтенант Гор и макар че нито лейтенантът, нито втори помощник-капитан Девьо бяха изпаднали във възторг от тази идея — Гудсър не се ползваше с популярност нито сред офицерите, нито сред екипажа, — сър Джон беше дал разрешение. Помощник-лекарят беше посочил като аргумент необходимостта да се събере повече информация за ядивните животински и растителни форми, които могат да се използват в борбата срещу скорбута — главната заплаха за всички арктически експедиции. Също така той се интересуваше особено много от поведението на единственото животно, виреещо наоколо в това странно арктическо лято, което въобще не приличаше на лято — бялата мечка.

Сега, докато сър Джон наблюдаваше как хората приключват товаренето на принадлежностите си върху тежката шейна, дребният лекар — той беше нисък, блед, хилав на вид, с тънка брадичка, нелепи бакенбарди и странно женствен поглед, който отвращаваше дори неизменно приветливия сър Джон — пристъпи предпазливо към капитана, опитвайки се да завърже разговор.

— Благодаря ви още веднъж за разрешението да се присъединя към отряда на лейтенант Гор, сър — каза дребният медик.

— Походът може да се окаже от неоценима важност за медицинското изследване на противоскорбутните свойства на широко разнообразие от флора и фауна, включително лишеите, целогодишно виреещи на Земята на крал Уилям.

Сър Джон неволно се намръщи. Лекарят нямаше как да знае, че някога командирът му беше оцелял, защото се бе хранил със супа от такива лишеи в продължение на няколко месеца.

— Няма за какво да ми благодарите, господин Гудсър — отвърна той сухо.

Сър Джон знаеше, че прегърбеното младо конте предпочита да се обръщат към него с „докторе“ вместо „господине“ макар че едва ли заслужаваше тази чест, тъй като, въпреки че беше от добро семейство, Гудсър беше учил за най-обикновен анатом. Макар и формално рангът му да беше равен на този на младшите офицери на борда на двата кораба, според сър Джон цивилният помощник-лекар заслужаваше само обръщението господин Гудсър.

Младият лекар се изчерви, обезкуражен от сухостта на командира си след шегите му с моряците, нахлупи ниско фуражката си и отстъпи три крачки назад върху леда.

— А, господин Гудсър — добави Франклин.

— Да, сър Джон?

Младежът вече целият беше пламнал и почти заекваше от смущение.

— Приемете извиненията ми за това, че в официалното ни съобщение, което ще бъде оставено в каменната пирамида на сър Джеймс Рос на Земята на крал Уилям, се съобщава само за двама офицери и шестима моряци в отряда на лейтенант Гор — каза сър Джон. — Продиктувах съобщението преди молбата ви да се присъедините към отряда. Ако знаех, че ще влезете в него, щях да напиша: „офицер, младши офицер, помощник-лекар и петима моряци.“