Ужас [bg]

Този първи сериозен торос — само един от много, преграждащи пътя им на югоизток, докъдето им стигаше погледът — навярно беше висок около шейсет фута.

Развързаха грижливо закрепените отгоре консерви, кутии с бутилки пиролизно масло, одеяла, спални чували и тежката палатка, а накрая разтовариха тежащите между петдесет и сто фунта вързопи и кутии, които трябваше да замъкнат по стръмния склон до назъбения гребен, преди дори да се опитат да помръднат шейната.

Гудсър бързо осъзна, че ако торосите бяха сами за себе си — тоест просто спокойно израстваха от сравнително гладката повърхност на замръзналото море, — преодоляването им нямаше да изисква такива нечовешки усилия, каквито влагаха. Ала замръзналото море не само че не беше гладко, но и на разстояние между петдесет и сто ярда от всеки торос се превръщаше в наистина безумен лабиринт от неравен сняг, преобърнати глетчери и гигантски ледени блокове — лабиринт, през който трябваше да се премине, преди да започне същинското изкачване.

Самото изкачване никога не ставаше по права линия, а винаги по лъкатушещ път, с връщания назад, защото се налагаше да се търси опора за краката върху коварния лед и за ръцете върху ледени блокове, които всеки момент можеха да се откъртят. Докато се изкачваха, осмината мъже се нареждаха по склона в разкривен диагонал и предаваха един на друг тежките товари, изсичаха стъпала в леда с кирките си и се стараеха да не паднат и да не бъдат съборени от нещо. Кутиите се изплъзваха от заледените ръкавици и се разбиваха долу, което предизвикваше кратки, но впечатляващи изблици от проклятия на петимата моряци по-долу, преди Гор или Девьо да ги секнат със строги подвиквания. Налагаше се всяко нещо да бъде пакетирано и препакетирано по десет пъти.

Накрая идваше ред и на най-тежкото — самата шейна, с може би половината багаж все още закрепен върху нея; теглеха я, бутаха я, издигаха я, завъртаха я и пак я повдигаха и влачеха към билото на всеки от неравните тороси. Дори най-отгоре не можеха да си починат, защото само след минута щяха да започнат да измръзват под осемте пласта пропити от пот дрехи.

След като привържеха въжета към вертикално забити подпори и към скобите в задната част на шейната, няколко от мъжете заставаха отпред, за да подпират шейната по време на спускането й — обикновено това бяха едрият морски пехотинец Пилкингтън, както и Морфин и Фериър, — докато останалите, здраво опирайки се в леда чрез забитите в подметките гвоздеи, започваха да я спускат под съпровода на синхронен хор от пъшкане, викове, предупреждения и поредните проклятия.

После всички отново грижливо товареха шейната, внимателно проверяваха дали всичко е закрепено както трябва, загряваха вода, за да полеят замръзналите в снега плъзгачи, и продължаваха по пътя си през лабиринта от другата страна на тороса.

Половин час по-късно наближаваха следващия торос.

Първата нощ сред ледовете остави ужасяващи спомени у Хари Д. С. Гудсър.