![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Никъде на двайсет и петте мили разстояние, което бяха изследвали — двайсет и пет мили по права линия, за преодоляването на които навярно им се беше наложило да изминат сто мили в заобикаляне на препятствия, — нямаше свободна за плаване вода. Нямаше арктически лисици или зайци, нито пък северни елени, тюлени или моржове. Очевидно нямаше и китове. Хората бяха готови да мъкнат шейните си около цепнатините и тесните канали в търсене на истински открити води, но повърхността на морето си оставаше бяла твърд до самия хоризонт, както докладва Литъл, на когото от слънчевите изгаряния му се люпеше кожата на носа и слепоочията под бялата превръзка, сложена върху очите. В най-отдалечената точка на западната им одисея, може би на двайсет и осем мили разстояние от корабите, Литъл беше наредил на моряка с най-незасегнато зрение — помощник-боцман на име Джонсън — да се изкачи на най-високия айсберг в околността. На Джонсън му беше отнело часове да го направи, изсичайки с кирката си тесни стъпала в леда за краката си, обути в кожени ботуши с пирони в подметките. Когато се беше качил горе, морякът беше използвал далекогледа на лейтенант Литъл, за да проучи обстановката на северозапад, запад, югозапад и на юг.
Докладът беше отчайващ. Никакви свободни води. Никаква земя. Джунгла от глетчери, тороси и айсберги чак до далечния бял хоризонт. Няколко бели мечки, две от които по-късно бяха застреляли за прясно месо — но черният дроб и сърцето на зверовете не ставаха за ядене, както вече бяха установили. А силите на хората вече бяха секнали от тегленето на шейната през толкова много тороси, така че в края на краищата те бяха изрязали по-малко от сто фунта от жилестото месо, за да го завият в насмолени платна и да го закарат на кораба. После бяха одрали бялата козина на по-големия звяр и бяха захвърлили останките от мечките върху леда.
Четири от петте експедиции се върнаха с лоши новини и измръзнали крака и сър Джон зачака с още по-голяма тревога завръщането на Греъм Гор. Последната им, най-голяма надежда си оставаше на северозапад, към Земята на крал Уилям.
И най-накрая, на 3 юни, десет дни след заминаването на Гор, съгледвачите от наблюдателните постове на мачтите извикаха, че от югоизток се приближава отряд с шейна. Сър Джон допи чая си, облече се по подходящ начин и после се присъедини към тълпата хора, изтичали на палубата, за да не пропуснат нещо.
Сега отрядът можеше да се види дори от хората на палубата и когато сър Джон вдигна красивия си месингов далекоглед — подарък от офицерите и екипажа на двайсет и шест оръдейната фрегата, която Франклин беше командвал в Средиземно море преди двайсет и пет години, — само един поглед беше достатъчен, за да обясни явното смущение на съгледвачите.
На пръв поглед всичко изглеждаше наред. Петима души теглеха шейната, както и при отпътуването на Гор. Три фигури тичаха до шейната или зад нея, както и в деня на заминаването. Значи всичките осем бяха налице.
И все пак…
Една от тичащите фигури не приличаше на човешка. На разстояние повече от миля, мяркайки се между глетчерите и купчините от ледени блокове на мястото, което някога е било спокойно море, тя изглеждаше като малък, закръглен, безглав, но много космат звяр, тичащ зад шейната.
И, което беше по-лошо, сър Джон не виждаше отпред нито характерната висока фигура на Греъм Гор, нито крещящо червения шал, с който се кичеше първият офицер. Всички останали фигури, които теглеха шейната или тичаха — а лейтенантът определено не би тръгнал да тегли шейната, докато подчинените му са способни да го правят — изглеждаха твърде ниски, твърде прегърбени, твърде нискостоящи.
А най-лошото беше, че шейната изглеждаше твърде натоварена за завръщаща се от поход — на тръгване отрядът беше взел повечко консерви, разчетени за седмица закъснение, но вече бяха изминали три дни от предполагаемия краен срок за завръщане. За кратко сър Джон се изпълни с надеждата, че хората му са убили северен елен или друго едро животно и карат прясно месо, но после отрядът излезе иззад последния висок торос, все още на повече от миля разстояние от кораба, и сър Джон видя в далекогледа си нещо ужасно.