![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Ала вече бяха изминали почти две години от последното му съобщение до ръководителите му, така че Франклин продиктува доклада си на Гор и го постави в херметически затворен месингов цилиндър — един от двестате, с които се бяха запасили.
Той лично инструктира лейтенант Гор и втори помощник-капитан Чарлс Девьо къде да оставят съобщението — във високата шест фута каменна пирамида, оставена преди около седемнайсет години в Земята на крал Уилям от сър Джеймс Рос, в най-западната точка на неговото собствено плаване. Франклин знаеше, че това ще е първото място, където военноморският флот ще потърси съобщения от неговата експедиция, тъй като това беше най-крайната точка от отбелязаните в картите.
Седнал сам в каютата си сутринта преди отплаването на Гор, Девьо и още шестима моряци, сър Джон погледна самотната завъртулка, отбелязваща същото това място в собствената му карта, и неволно се усмихна. Преди седемнайсет години Рос беше нарекъл най-западния нос на изследвания бряг Виктъри Пойнт, а после беше нарекъл в знак на уважение — постъпка, в която сега се долавяше известна доза ирония — близките възвишения нос Джейн Франклин и Франклин Пойнт. „Сякаш — мислеше си сър Джон, гледайки избледнялата карта с нейните черни линии и обширни празни пространства на север от грижливо означения Виктъри Пойнт — съдбата или Бог са довели мен или тези хора тук.“
Съобщението, което беше продиктувал сър Джон — написано с почерка на Гор — беше, по негово мнение, сбито и делово:
… май 1847 година. Корабите на НВ „Еребус“ и „Ужас“ презимуваха в ледовете на 70°05’ северна ширина и 98°23’ западна дължина. Зимата на 1846-47 г. прекараха край остров Бичи на 74°43’28’’ северна ширина и 90°39’15’’ западна дължина, като преди това напреднаха по протока Уелингтън до 77° северна ширина и се върнаха обратно покрай западното крайбрежие на остров Корнуолис. Експедицията е под командването на сър Джон Франклин. Всичко е наред. Отряд в състав двама офицери и шестима моряци напусна корабите в понеделник, 24 май 1847 г. Лейт. Гор, пом.-кап. Девьо.
Франклин инструктира Гор и Девьо да се подпишат под посланието и да попълнят датата, преди да запечатат цилиндъра, и да го скрият дълбоко в каменната пирамида на Джеймс Рос.
Това, което Франклин не забеляза по време на диктуването — а и лейтенант Гор не го поправи, — беше, че е дал грешни дати за зимуването край остров Бичи. Те бяха прекарали в убежището си край Бичи първата зима, през 1845/46 година; сегашното ужасно зимуване сред паковите ледове се случваше през зимата на 1846/47 година.
Както и да е. Сър Джон беше убеден, че е оставил маловажно съобщение за идните поколения — вероятно за някой историк от Военноморския флот, желаещ да добави артефакт към бъдещия доклад на сър Джон за експедицията (сър Джон възнамеряваше да напише книга, приходите от която щяха да направят личното му състояние почти същото като на съпругата му), — а не че е продиктувал важен документ, който ще бъде прочетен от някого в близко бъдеще.
Сутринта, когато потегляше отрядът на Гор, сър Джон се облече топло и слезе на леда, за да им пожелае на добър час.
— Взехте ли всичко необходимо, господа? — попита сър Джон.
Първият лейтенант — четвърти в командването след сър Джон, капитан Крозиър и командир Фицджеймс — кимна, както и неговият подчинен, втори помощник-капитан Девьо, който леко се усмихна. Слънцето беше много ярко и мъжете вече носеха очилата с телена мрежа, с които господин Озмър, домакинът на „Еребус“, ги беше снабдил, за да предпазват очите си от заслепяващата слънчева светлина.
— Да, сър Джон. Благодаря ви, сър — рече Гор.