Ужас [bg]

В коридора цари пълен мрак и единствената светлина идва от общата стая, а палубата се е наклонила повече от тази на „Ужас“ и в обратната посока — към левия борд вместо към десния и към кърмата вместо към носа. И макар по план двата кораба да са почти идентични, Крозиър често забелязва и разликите между тях. КНВ „Еребус“ мирише някак си по-различно — освен сходната смрад от маслото за фенери, неумитите тела, мръсните дрехи, месеците готвене, въглищния прах, кофите с урина и издишаното от мъжете, стелеща се в студения, влажен въздух, има и още нещо. Поради някаква причина „Еребус“ вони повече на страх и безнадеждност.

В общата стая двама офицери, лейтенант Левеконт и лейтенант Феърхолм, пушат лули, но стават едновременно, кимват на двамата капитани и се оттеглят, придърпвайки зад себе си плъзгащата се врата.

Фицджеймс отключва масивния шкаф и изважда бутилка бренди. След това налива щедро количество в една от кристалните водни чаши на сър Джон за Крозиър, а за себе си сипва по-малко. Сред всичкия кристал и китайски порцелан, който покойният водач на експедицията беше натоварил на борда на кораба за своя употреба и заради офицерите си, нямаше нито една чашка за бренди. Франклин беше пълен въздържател.

Крозиър не се церемони. Той изпива брендито на три големи глътки и позволява на Фицджеймс да му сипе повторно.

— Благодаря ви, че реагирахте толкова бързо — казва Фицджеймс. — Но очаквах да ми отговорите в писмо, а не да се появите лично.

Крозиър се мръщи.

— Писмо ли? Повече от седмица не съм получавал писмо от вас, Джеймс.

Фицджеймс го поглежда втренчено.

— Тази вечер не сте ли получавали писмо? Преди около пет часа изпратих редник Рийд до вашия кораб и предположих, че е останал да пренощува при вас.

Крозиър бавно поклаща глава.

— О… по дяволите — казва Фицджеймс.

Крозиър измъква вълнения чорап от джоба си и го поставя на масата. Под ярката светлина от висящия на стената фенер по него не се забелязват никакви следи от насилие.

— Намерих го по пътя за насам. По-близо до вашия кораб, отколкото до моя.

Фицджеймс взима чорапа и го оглежда тъжно.

— Ще попитам хората ми дали им е познат — казва той.

— Възможно е да е на някой от моите — отвръща тихо Крозиър. Той разказва накратко на Фицджеймс за нападението, за смъртоносните наранявания на редник Хедър и за изчезването на Уилям Стронг и младия Том Евънс.

— Четирима за един ден — казва Фицджеймс. После налива още бренди и на двамата.

— Да. За какво ставаше въпрос в писмото, което ми изпратихте?

Фицджеймс обяснява, че през целия ден сред ледената пустош, по ръба на осветеното от фенерите пространство, е било забелязано нещо едро, което се движело. Мъжете бяха стреляли няколко пъти, но изпратените на леда отряди не бяха забелязали кръв или някакви други следи.