Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Мисля, че добре.
— Сега отивам на работа — заяви момичето. — Защо не дойдеш с мен? Работим по двама и си е за предпочитане да съм с някого, когото познавам. Ако се падна с някой нов, ще има да ме подпитва през цялото време: „На колко години си? Защо не си на училище?“ Ужас. Или пък ще се окаже някой извратеняк. И това се случва, да знаеш! Хайде, ела с мен, Господин Птицата с пружината!
— Каква е работата — онова проучване, което ти възлага производителят на перуки ли?
— Да — потвърди Мая. — Единственото, което трябва да правиш, е от един до четири да броиш плешивите глави по Гинза3. Лесно е! И за теб е само добре дошло. Както е тръгнало, и ти някой ден ще оплешивееш, не е зле да видиш как стоят нещата сега, когато още имаш коса.
— Добре де, ами ти? Няма ли да те накажат в училище, ако те спипат, че си избягала и вършиш такива неща посред бял ден на Гинза?
— А, не. Ще им кажа, че провеждам социологическо проучване. Винаги се хващат.
Понеже нямах планове за следобеда, реших да отида. Мая Казахара звънна във фирмата, за да каже, че отиваме. Докато говореше по телефона, се превърна в много възпитана млада жена: „Да, уважаеми господине, бих искала да ме включите в една група с него, да, точно така, благодаря ви много, да, разбирам, да, след пладне ще бъдем при вас.“ Оставих на Кумико бележка, че до шест ще се върна, в случай че тя се прибереше рано, после излязохме с Мая Казахара.
Фирмата за перуки се намираше в квартал Шимбаши. В метрото Мая Казахара ми обясни как се провежда проучването. Щели сме да застанем на някой ъгъл и да броим всички плешиви (или оплешивяващи) мъже, които минават покрай нас. Щели сме да ги класифицираме според степента на плешивост: В — онези, чиято коса е започнала леко да оредява, Б — онези, които са загубили доста от нея, и А — онези които наистина са плешиви. Мая извади от папката брошура и ми показа примери за трите стадия.
— Нали виждаш кои глави в коя категория попадат? Няма да влизам в подробности, че ще откарам до довечера. Но вече получи представа, нали?
— Да, получих — отвърнах аз, без да изпитвам особена увереност.
От другата страна на Мая Казахара седеше възпълен мъж, който очевидно работеше в голяма компания — и който съвсем определено попадаше в категория Б: той постоянно надзърташе притеснен в брошурата, но момичето сякаш не забелязваше колко изнервящо му действа това.
— Аз ще ги редя по категории, а ти ще стоиш до мен с бланката за проучването. Ще ги вписваш в А, Б или В, както ти кажа. И готово, фасулско, нали?
— Сигурно — рекох аз. — Но защо изобщо провеждат такова проучване?
— Не знам — каза момичето. — Правят го из цяло Токио: в Шинджуку, Шибуя, Аояма. Вероятно се опитват да разберат в кой квартал има най-много плешивци. Или да видят какво е съотношението между типовете А, Б и В сред населението. Знае ли човек? Имат толкова пари, че се чудят какво да правят с тях. Могат да ги пилеят и за такива неща. В бизнеса с перуки печалбите са огромни. Служителите получават много по-големи премии, отколкото в големи фирми. Знаеш ли защо?
— Не. Защо?
— Перуките са нетрайни. А на бас, че не знаеш: издържат две, най-много три години. Колкото по-добре са направени, толкова по-бързо се износват. Бързооборотна стока са. Защото прилепват по черепа: косата отдолу изтънява още повече. А стане ли това, си принуден да купиш нова перука, за да запазиш съвършения си образ. И помисли: какво ще направиш, ако носиш перука, а след две години тя вече се е скапала, какво ще ти мине през главата? Ще си помислиш ли: карай, перуката ми се развали. Вече не мога да я нося. Но трябва да се изръся с доста пари, за да купя нова, ето защо от утре тръгвам на работа без перука. Това ли ще си помислиш?
Аз поклатих глава:
— Вероятно не.
— То се знае, че не. Веднъж сложиш ли перука, ще носиш, докато си жив. Тя се превръща в нещо като твоя съдба. Затова и производителите на перуки печелят толкова много. Неприятно ми е да го кажа, но те са като наркотрафикантите. Зарибят ли те, си техен до гроб. Да си чувал на някой плешивец внезапно да му е поникнала коса? Лично аз не съм. Една перука сигурно струва най-малко половин милион йени, по-гъстите вървят и по един милион. А през две години на теб ти трябва нова! Ужас. Дори колата ти служи по-дълго, четири-пет години. А после можеш да я продадеш на старо.
3
Улица в Токио, известна с нощните си клубове и множеството ресторанти. — Б.пр.